петък, 30 декември 2011 г.

И земното въртене спира...

Обичам да те гледам отстрани,
Когато ти със другите говориш
И цял на другите принадлежиш,
И цял си в техните съдби разтворен.
Аз гледам с тайна нежност отдалеч
Лицето ти – ту светло, ту сърдито,
С очи сурови и с очи добри –
Но винаги открито.
Сега не си при мен. Сега си там.
И може би дори си ме забравил.
Но аз те давам, давам на света –
Това е твое мъжко право.
Забравяй ме, за другите мисли,
Опитвай се земята да нарамиш,
Лети!
Обичам те такъв.
И оня миг ми стига само,
Когато през лица и гласове
Очите ти внезапно ме намират –
И ослепявам, и сама слепя,
И земното въртене спира...

2011 година - хронологични мисли (2)

Животът ми - вятърна мелница
миг подир миг дните троши...

Налей ми чаша старо вино,
стари мой приятелю,
махни с ръка и дай нататък -
злото забрави.
Нали актьори сме в театър,
театър ту добър, ту малко лош,
ранима струна е душата
всяка нощ.
Щом тази нощ е толкоз нежна -
нежен и добър ще е денят
за да поемем в две посоки
своят път.





СЪН ..

Във съня ми появи се рано,
В бяла роба и разрошена коса
Нежно ти опря глава на моето рамо
и постави в скута ми ръка


С устни аз докоснах твоята скула,
нежно ти притвори сънена очи.
и усмивката ти на лицето,
аурата в бяло ми обви.

Тъй в съня с любов си спях,
слънцето прозореца кога отвори.
станах аз молитвата редях,
БОГ в живота да изпрати
туй което във съня видях.


Не се привързвай...

 

Не се привързвай никога към нищо!
Привързването е окова скъпа!
Тя дава дом, жена, деца, огнище,
ала в замяна - тежка пранга - дърпа!
Тя дава много, но отнема всичко.
Покой ти дава. И блага големи.
С уют те топли. Гали те с ръчички,
които за свободен нямат време.
Със благини най-едри и най-дребни
отрупва те цял, ала във замяна
духа ти и плътта така обсебва,
че по-добре изобщо да ги нямаш!
Не се привързвай никога към нищо!
Привързването мислиш за удобство,
а то е грижа, дето те разнищва,
а то не е живот, а живо робство!
Шегувам се, разбира се, да, вятър!
Човек вкован се ражда и умира!
Най-тежката окова - свободата -
най-зле го оковава - за всемира!

***

In a manner of speaking
I just want to say
that I could never forget the way
you told me everything
by saying nothing.
In a manner of speaking
I don't understand
how love in silence
becomes reprimand.
But the way that I feel
about you
is beyond words.

***
Когато дойде любовта
Когато срещнеш любовта
и влюбиш се безумно
веднага идва мисълта,
че си постъпил неразумно.
А ти си чакал този миг,
броил си всеки час до него;
и той е толкова велик,
но си изгубил свойто его!
Защо изгубваш се в това
и търсиш, искаш близостта,
стремиш се към една душа,
за да се изгубиш след това!

Oh, give me the words that tell me nothing.
Give me the words that tell me everything.

2011 година - хронологични мисли (1)

It's funny how much can happen
but things will stay the same!



That crazy avenue of trees - I'm living there still
Ghost figures of the past, present and future - haunting the heart
... I was following a trail, I'd never been along before. Chasing darkened skies above me - looking like the spring, like the winter and the morning...


Say what you want
and leave your shyness home
Do what you want
and write a little poem

Една от всичките
или от всичките една

Стояла съм на ръба хиляди пъти
чудейки се кой път ще хвана сега
Дали със себе си да се боря
или по лесния да вървя?

Да, аз съм всичко.
Аз мога да бъда изгрев и мрак.
Мога да остана без нищо,
но не да заплача от страх.

Е, така дали ви харесвам
Май всичко казах почти
Аз съм просто онова момиче -
със дяволските зелени очи.



"- Аз съм седемнайсетгодишна и побъркана - рече тя. - Чичо ми казва, че двете неща винаги вървели заедно. Когато хората те попитат на колко си години - казва ми той. - винаги отговаряй, че си седемнайсетгодишна и побъркана."
"451 по Фаренхайт" на Рей Бредбъри

Песимистично.
Не ще успея да те облека във пищност,
не ще успея от срама да те спася.
Ще бъдеш гол - пред моя труд излишен,
ще бъдеш гол и много, много чужд.

Така е с хората - обличаме ги с нещо -
след време виждаме, че лошо им стои.
Събличането - после става лесно.
А ний стоим завинаги сами.


We make our choices,

then our choices make us.

сряда, 28 декември 2011 г.

Сенека - философия

Посвети се на себе си, Луцилий; другите крадат от времето ти, отнемат го, сам го пилееш - ти стори тъй: пести го и го пази. Повярвай ми: част от времето ни ограбват насила, част ни измъкват неусетно, а част изтича просто така. И все пак най-позорно е да пилеем времето си от нехайство.
Ако се замислиш, голяма част от живота си губим, ако нищо не вършим; още по-голяма - ако вършим нещата зле; целия си живот - ако вършим не каквото трябва. 
Посочи ми кой придава някаква стойност на времето, кой цени деня, кой съзнава, че умира всекидневно? Заблуждавеме се, гледайки на смъртта като на нещо предстоящо - голяма част от нея вече е отминала. Годините зад гърба ни принадлежат на смъртта.
Прави това, което пишеш, че правиш, Луцилий лови всяка минута. И ще стане така, че като овладееш днешния ден, ще си по-малко зависим от утрешния. Докато го отлагаме, животът си минава. (3) Всичко, Луцилий, е чуждо, само времето е наше; него единствено природата ни е дала да притежаваме - това изплъзващо се и неуловимо нещо, от което всеки може да ни лиши.


...


 Ако най-същественото във външния порядък е неизбежното господство на определна необходимост, висшето благо е духновното пренебрежение към бедите, които той носи със себе си, това е силата на човешкия дух, която случайностите нито могат да въздигнат, нито да пречупят. В окованата плът може да живее неокован разум. Тялото може да бъде заробено, но духът – не. Душевното издигане над съдбата – това е свободата, това е висшето благо.

понеделник, 12 декември 2011 г.

Дайте ми море!

Пътувам към дома
Бързам, но гасне вече този ден
Една изгаряща любов чака мен, само мен
Променя се света бързо и няма време за тъга
Аз се връщам пак по дългия път към дома

                                           
Някой ме чака тихо до прозорецa

Вече е хладна нашата улица
Вятърът отнася птици
В тъмното небе
Ухае на море

неделя, 11 декември 2011 г.

Reality bites

 There's no point to any of this. It's all just a... a random lottery of meaningless tragedy and a series of near escapes. So I take pleasure in the details. You know... a Quarter-Pounder with cheese, those are good, the sky about ten minutes before it starts to rain, the moment where your laughter become a cackle... and I, I sit back and I smoke my Camel Straights and I ride my own melt. 



Моята сила е в слабостта

Моята сила е в слабостта!
В слабостта, с която плача!
Моята младост е в старостта,
която ми носи здрача.
Истина моя е всяка лъжа,
подир която се кая!
Радост - това, със което тъжа.
Имам ли друго - не зная.
Имах ли всичко по пътя си лек,
нямах ли грешки и смърти,
щях да съм кроткия ангел-човек,
щях да съм мъртъв!

Дамян Дамянов

The gift of suffering

“I had come home, yes, but home had changed. And I would always be in-between: south-north, east-west, peace-war, Vietnam-America… It was my fate to be in-between heaven and earth.
            When we resist our fate we suffer. When we accept it we are happy. We have time in abundance, an eternity to repeat our mistakes. But we need only once to correct our mistake and, at last, hear the song of enlightenment with which we can break the chain of vengeance forever. In your heart you can hear it now. It’s the song your spirit has been singing since the moment of your birth.
            If the monks were right and nothing happens without cause, then the gift of suffering is to bring us closer to God, to teach us to be strong when we are weak, to be brave when we are afraid, to be wise in the mist of confusion and to let go of that which we can no longer hold.
            Lasting victories are won in the heart, not on this land or that.”



From “Heaven and Earth” 

четвъртък, 3 ноември 2011 г.

Сега е твърде късно, сбогом...

Сега е твърде късно. Сбогом.
(Защото много те обичам!)
Но няма в страст да те обкича.
(Аз избледнял съм. Твърде много.)
Сега е вече късно. Всичко.
Денят. Нощта. И аз. И ти.
И закъснялата усмивка,
разляна в скръб из вазите
на твоя взор...

                  Безплодна вечер!
Сърцето ми не чака тайна.
(Аз или тази бледна вечер -
но бледнината е безкрайна!)
Разбирам. Зная. Няма тайна.
Сега е твърде късно вече.

Гео Милев

петък, 14 октомври 2011 г.

Слепи ли бяхме всички тези години?

Смешка след смешка,
любов за малко,
грешка след грешка,
катастрофа насмалко.

Пияни ли бяхме - всички тези години?

четвъртък, 13 октомври 2011 г.

Ако някога...

Ако някога пак те обикна
ти ще тръгнеш по мойте следи.
Но не зная дали ще се срещнем
или пак ще останем сами.
Ако някога пак те целуна
две звезди ще се смеят до нас.
И ще помнят, че някой обичах
има много звезди и за вас.





Искам да знам, че още мога
да те усещам както и преди.
Искам да знам да ли това си ти...
Ако някога...
Трябва да знам, че още мога
да те обичам както и преди.
Трябва да знам, дано това си ти...
Ако някога..


Ако някога пак ме прегърнеш
от очите ще бликнат сълзи.
Те любимите мисли ще върнат,
ще ни върнат във нашите дни...

вторник, 11 октомври 2011 г.

Малко любима поезия

НЕ СИ ОТИВАЙ

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

Дамян Дамянов



ДА СИ ТРЪГНЕМ ВЕДНАГА


Да си тръгнем веднага, едновременно даже.
Не, не бива и думичка никой да каже.
Да си тръгнем спокойни под месеца кръгъл,
да си тръгнем усмихнати, да си тръгнем на ъгъл-
ако някой поиска да се обърне,
да не вижда другия, да не се върне.
А морето преди фантастично блестеше.
Ние бяхме добри, все пак хубаво беше.
Все пак хубаво! Всеки от нас го разбира:
една дървена пейка, една тясна квартира.
Аз бях близък за тебе, ти за мен беше близка,
може би за това, че ни свързваше риска.
Реквием ли да пеем? Нали нещо се ражда!
Нещо щом се руши, друго пак се изгражда.
Все пак стига това, че сме здрави и живи,
за да бъдем щастливи, поотделно щастливи.
А морето преди фантастично блестеше.
Все пак хубаво беше. Все пак хубаво беше.
Нека весели бъдем, щом ръка си дадеме.
Всяко цвете е хубаво, щом се скъса навреме.
Да си тръгнем спокойни под месеца кръгъл
и последният спомен да остане на ъгъл.
Още днес да си тръгнем. Да не чакаме есен:
ти-към някоя обич, аз- към някоя песен...

Недялко Йорданов

неделя, 9 октомври 2011 г.

Защо хората не ме разбират...

... и харесват?

Защото си имам мнение
и дори когато не му давам гласност,
не се съобразявам с чуждото такова.


сряда, 5 октомври 2011 г.

Да бъдем нарциси

1. Нарцисите са красиви.
2. Нарцисите са влюбливи. ( като няма кой, себе си обичат...)

Да се радваме на чуждото щастие

Днес опитах. Честно. Съвсем несъзнателно стана.
Заклевам се, вървях и си се усмихвах - ей така, на чуждото щастие. В продължение на сигурно 10-15 секунди.
Стана ми кеф, братче.
И после какво?
После се осъзнах.
Сетих се за моята - ако говорим на кръстословичен език - бебешка храна.
Или с други думи КАША.
Kак бих могла да се радвам дотолкова, като знам, че в моят живот липсва онова, което би трябвало да е налице, и онези, които по стечение на обстоятелствата вече ги няма?
Няма ги просто.
Има друго и други.
Причините за КАШАТА.
Кога ще свърши и това, мой Боже!
Ай сиктир, значи.


*Но нека се радваме на чуждото щастие.
И да чакаме нашето
ТЪРПЕЛИВО
блааа



(просто скоба, кхъ-кхъ, не че нещо)

събота, 24 септември 2011 г.

NO DAMAGE NO FUN



*But sometimes lonely hearts - they just get lonelier...

will just turn to dust

Let's get together and talk about the modern age.
how we're all so upset about the disappearing ground.
as we watch it melt....


They'd see all of it, all of me, all of it.
All the good that won't come out of me
and all the stupid lies I hide behind.

четвъртък, 22 септември 2011 г.

Почувствах се отново жива и човек.

От известно време насам страдах от някаква странна липса на вдъхновение. Чувствах се отегчена от живота. И преди бях попадала в подобни ситуации, но тези ми периоди по-скоро бяха предизвикани от някаква лична нерадост.
Сега, изглежда, бях изпаднала в положение на стрес и напрежение, предизвикани изцяло от черни  мисли за бъдещото - в делови, не интимен план. Притеснявах се страшно за всякакви скучни неща и май бях забравила какво е да се развълнувам за нещо простичко и мое си.
Аз самата неведнъж бях пожелавала по поводи на най-близките си най-вече да чувстват много. От всичко. Да не забравят да оцветяват живота си с най-различни емоции.
А ето че аз, човекът, от когото най-малко бих го очаквала, бях спряла да мечтая, да си спомням с усмивка за миналото, нямах тръпка за нищо в настоящето.
Да си призная - направо се разочаровах от себе си!

Другата крайност също не беше вариант. Мисля, че почти на всеки се е случвало да концентрира вниманието си изцяло върху любимия мъж или жена (или нещо друго, което е - да речем - по-абстрактно) и да се разсее от задълженията си.

*Но хайде да не се превръщаме в безчувствени същества - кариеристи, за Бога!

След поредния тежък ден се опитвах да си почина - тъпо взирайки се в телевизора, избягвайки по този начин мисли от всякакъв род (нарочно или не - не знам).
Не щеш ли пуснаха някаква реклама на минерална вода. Гледала я бях и преди, но не й бях обръщала внимание. Съдържаше силно гримирана жена (мисля, че беше булка), която плачеше. От радост.
Това беше сякаш най-красивото и въздействащо нещо, което бях виждала. Върна ме към моята така типична действителност. Почувствах се отново жива и човек.




П.П.
А може би жената не е плачела от радост. Може би на мен ми се плачеше и затова така дълбоко ме докосна. Сякаш тя ме отмени в това.
*Защото е трудно да заплачеш като не знаеш за какво дори. Когато си изплакал вече всичките сълзи.

вторник, 13 септември 2011 г.

Criminal

Heaven help me for the way I am
Save me from these evil deeds before I get them done

I know tomorrow brings the consequence at hand
But I keep living this day like the next will never come

сряда, 7 септември 2011 г.

Детайлите


Детайлите ни определят като личности и в привидно лишените от смисъл ежедневности
 - между две всмуквания дим и две глътки се крие много повече индивидуалност, отколкото в позата, показността или привидното “голямо”.

Noble men and women


When I was little I went out to take a walk in the world. When I get old and go back home from this walk, I want to know for myself: I walked amongst noble men and women, and I myself was no exception.

Болни са душите ви


"В този ден осъзна,че най-голямата страст на човека е да смуче,да граби...и това го прави щастлив!Ядосваш се на себе си,а на мен не ми пука,че ще напиша "мразя" с най-грозният си почерк.Нека всеки опита от агресията ми!Болни са душите ви отчаяни,самовлюбени дребосъци.Молите за красивото,а когато го получите го сочите от високо с надсмешка...дори не подозирате,че тази усмивка ще изчезне така,както и това,което сочихте.Мечтаете за любов,а не знаете къде да я сложите,ако случайно ви докосне.Животът ви обича,защото вие го мразите,а тези,които го обичат остават лишени,защото ви има вас...ограбващите!И знаете ли как се чувствам в такъв момент,аз обичащият живота...като малко дете,а животът,който се гаври с мен...моят педофил.Също като онзи специален човек,който наранява нещо,което обичам."

Тяхната добродетел е мъртва


"Мисля, че не бих те обичал тъй много, ако ти нямаше от какво да се оплачеш и за какво да съжаляваш.
Аз не обичам тези, които са винаги прави, никога не са падали, не са се препъвали. 
Тяхната добродетел е мъртва и не струва пукната пара. 
Красотата на живота не се е разкривала пред тях..."

вторник, 6 септември 2011 г.

Най-ми е забавно

така.

Сещам се за нещо и не знам да се смея ли, да плача ли...
да се радвам ли, че е било или да ми липсва
в крайна сметка
избухвам в смях...
било то само задето съм се сетила.

събота, 3 септември 2011 г.

Teenage Kicks



                                                             Youth 

  

Speed


Trouble


Cigarettes

Youth Speed Trouble Cigarettes

АБСИСТЕНЦИЯ

20 август ––>
Най-мъчително гадните дни през тази година

сряда, 31 август 2011 г.

Малко безхарактерна съм

Малко безхарактерна съм.
Твърде съм добричка, може би.
Чужди чувства никога не наранявам.
Само лични - по неволя.
Лъжа лесно, често.
Но, знаеш, най-добре, че лъже
онзи, който себе си излъгал първо.
Смея се отново често.
Истински или наушким.
Веднъж е от любезност.
Понякога е още по-фалшиво.
Случва се и смешка.
Комедия във театър.
Заплитам се в интриги.
Отстрани е интересно.
Но на мен не ми е лесно.
Всеки уж предпазвам.
Всеки уж обичам.
Мир при мен да има.
Даже и война да са си обявили.
И тютюна заради това го пуша.
Като ме ядоса някой,
вместо сърцето да излея,
със цигара се залъгвам.

По-пряма да бях.
По-директна, дръзка.
Щях всичките проблеми да разкарам.
Е, да, щяха да ми кажат,
че съм нагла, подла и надута.
Последствия едни да нямаше
отдавна щях да го направя.
Така пред всеки съм различна
и нали съм добродушна,
та себе си изгубих
сред всичките лица.
Един ме мисли за една,
друг - за друга, петнайсти - за четвърта.
А разликата - от земята до небето.

Не помня вече
коя от маските ми първа бе
и какво прикривала е тя?

Така си преживяваме.
Приказки и пишки
мерим цял живот.


Единайсет минути

"Знам, че докато обичах, бях изпълнена с живот, знам също така, че всичко, което притежавам в момента, колкото и интересно да изглежда на другите, на мен ми е безразлично. Любовта е ужасна: виждала съм много от приятелките си да страдат и не искам това да се случва и с мен. Същите те, които по-рано се подиграваха на наивността ми, сега ме питат как успявам да се налагам над мъжете. Усмихвам се и нищо не казвам, защото знам, че лекарството е no-лошо и от самата болка: чисто и просто не се влюбвам. С всеки изминал ден ми става все по-ясно колко уязвими, непостоянни, несигурни и непредвидими са мъжете... Въпреки че целта ми е да разбера какво е любовта и въпреки че страдах заради мъжете, на които отдадох сърцето си, установих, че тези, които докоснаха душата ми, не успяха да пробудят тялото ми, а онези, които докоснаха тялото ми, не успяха да достигнат до душата ми."
Паулу Коелю

вторник, 30 август 2011 г.

Чудя се с какво да се заловя.

Но всъщност няма какво да се чудя. Нещата винаги се свеждат до две алтернативи: здравата да се заловиш да живееш или здравата да се заловиш да умираш.

Чувството за собственост

Твоя не съм.
И негова също.
Понякога се давам.
Но не ми е баш присъщо.

Влюбих се веднъж, отдавна.
Тази грешка вече не повтарям.
Любовта е гадна и коварна.
Особено примесена със ревността ти.
(и гордостта!)

Та само исках да ти кажа:
чувтсвото за собственост,
дет' те е обзело,
в джобчето да слагаш
и с тояга да налагаш.

петък, 26 август 2011 г.

It's another tequila sunrise...

Take another shot of courage...


Гризвам малко и се крия

Сили да се доверявам нямам.
Каквото и да кажеш,
както и да го докажеш.
Да повярвам няма.
-Да се връзва друга!

Защото вярвах всеки път.
И изгорена тръгвах - всеки път!
Тъпо е така, говориш...
Отстрани така изглежда.
-А отвътре как е, мислиш?

Навярно губя. Малко или много.
Сега или после. С теб или със друг.
Но така живея - като мишка.
Гризвам малко и се крия.


Лошо ми става

Лошо ми става:
телефонът ми щом звънне.
Хем искам да си ти,
но не и да те чуя.

Лошо ми става:
кажат ли ми, че е тайна.
После аз да смятам
пред кого да лъжа.

Лошо ми става:
изисква ли се малко честност.
Сякаш аз самата вече
не знам какви игри играя.

Искам простичък живот.
Писна ми от филми.
Искам бира и цигари
и да бъда с теб, любими.

Хапчета с мастика/ Буца тежест

Спирам аз от днес да чувствам.
На боклука... ! Сърцето си изхвърлям.
И от разума си се отказвам.
От такива екстри нужда нямам.

Че красиви спомени горчиво парят,
А сърдечна мъка ножа най-дълбоко тика.
Че още малко мисъл ако имах
Щях хапчета да пия със мастика.

Пък ти не му мисли - защо, ами сега, това дали...
на нисшите емоции не се отдавай.
Знай, щом буца тежест в гърлото стои,
отмий, полей я и забравяй!


събота, 20 август 2011 г.

The Beach

Trust me, it's paradise. This is where the hungry come to feed. For mine is a generation that circles the globe and searches for something we haven't tried before. So never refuse an invitation, never resist the unfamiliar, never fail to be polite and never outstay the welcome. Just keep your mind open and suck in the experience. And if it hurts, you know what? It's probably worth it.


And me? I still believe in paradise. But now at least I know it's not some place you can look for. Because it's not where you go. It's how you feel for a moment in your life when you're a part of something. And if you find that moment... It lasts forever.

Be drunk

You have to be always drunk. That's all there is to it—it's the only way. So as not to feel the horrible burden of time that breaks your back and bends you to the earth, you have to be continually drunk.

But on what? Wine, poetry or virtue, as you wish. But be drunk.

And if sometimes, on the steps of a palace or the green grass of a ditch, in the mournful solitude of your room, you wake again, drunkenness already diminishing or gone, ask the wind, the wave, the star, the bird, the clock, everything that is flying, everything that is groaning, everything that is rolling, everything that is singing, everything that is speaking. . .ask what time it is and wind, wave, star, bird, clock will answer you: "It is time to be drunk! So as not to be the martyred slaves of time, be drunk, be continually drunk! On wine, on poetry or on virtue as you wish."

by Charles Baudelaire

Questions of value


петък, 19 август 2011 г.

Getting high on the essence of life

Through the wind in my eyes,
like tears that I cry,
getting high on the essence of life


Умните хора трябва да бъдат като ковчежетата за скъпоценности с двойно дъно - ако случайно някой надникне в тях, да не забележи някоя от ценностите, скрити и пазени единствено за погледите на просветените.

Секс игри

Секс игри
Да играем тази вечер.
Аз ще бягам, ти ще гониш...
Целувай страстно по врата.
пък на сутринта - дали ще помниш?

Секс игри
Ще играем тази вечер.
Тичай бързо, ще ме хванеш.
Гледай във очите ми зелени.
Лъжат ли те? Луд ще станеш.

Колко си прозрачен!
Сам не знаеш.
Но как ме кефиш.
Предполагам: знаеш.
*Целувай, за да помня.
Да сънувам даже.
Целувай, за да плача.
Но ще ти го върна, гадже...

неделя, 24 юли 2011 г.

August

august
i'll see you soon
under yellow moons
where i'll gather what's left of you


someday we will meet beyond the stars
beyond the time and the bars
beyond the limits of who we are
and it will be away from here

someday we'll meet beyond the land that you call miles away
away from here

събота, 16 юли 2011 г.

петък, 15 юли 2011 г.

Dreams keep me alive

Изглежда, най-прекрасните неща ми се случват само насън.
Което е един вид утеха, разбира се, защото можеше и там да не се.
Май имам навика да сънувам най-добре в началото на юли, след което да изживявам всичко това по начин, който е доста над минималното количество различен.

Dreamer,
never let it be said that to dream is a waste of one's time. For dreams are our realities in waiting. In dreams, we plant the seeds of our future.



П.П. А как ми се искаше да знам, че когато сънувам някого, и той ме сънува!

петък, 8 юли 2011 г.

I wanna dance like we used to

When it was pure, when it was new
Love me whole, like I love you


I wanna dance like we used to
And not worry about you and me
We're gonna die of global warming
Or even flu or creating smoking


I've never ever known

... a love that lasted
beyond the thrill of a first kiss.


This love of ours has utterly surpassed it.

сряда, 6 юли 2011 г.

Равносметка



В такава нощ луната ще бледнее,
застинала сред хиляди звезди,
морето като пустош ще тъмнее,
притихнало във свойте дълбини.


В такава нощ ще търсиш вероятно
това, което прави те човек,
във времето със поглед впит обратно
ще мислиш, че зад теб е минал век.


В такава нощ на тъжна равносметка,
хвани си тънка нишка от надежда
последвай я, със всяка своя клетка,
тя лъч ще е и той ще те повежда.


Ще видиш , че луната пак сияе,
блестяща сред безбройните звезди,
морето в тази нощ ще заиграе,
отново танц с пенливите вълни.


В такава нощ сърцето ще познае,
че щастието всъщност е любов,
любов, която цял живот ще трае,
ако за нея вече си готов!

/Евгения Георгиева/

вторник, 5 юли 2011 г.

Дълготърпението на надеждата

"Болката иска да мине скоро. Насладата също е нетърпелива. Само надеждата постоянства, тя прекрачва и смъртта."

/Атанас Далчев/

"Ако хората бяха съвършени, нямаше да се различават помежду си. Индивидуалността, изглежда, произхожда от несъвършенството. "

"Най-тежък за бореца е часът на победата."

Човек бе сътворен от кал, но
днес е от желязо е света.
Тежко на мекия! За малко
щях да умра от доброта.

Сега, уста безмълвни сключил,
свил гневно на юмрук ръце,
живея и усърдно уча
на зло беззлобното сърце.


"Грешката на всяка една поезия, която иска да внуши чувството, вместо да го познае и изрази, е, че мъчейки се да зарази с него читателите, тя неизбежно го преувеличава и фалшифицира."

"Писателят е могъл да напише още много произведения. Но и тия, които е написал, колкото и малко да са те, са достатъчни: в тях се отгатват, съдържат се някак ненаписаните."


П.П. Веднъж възкликнах: " Не е ли надеждата най-хубавото нещо на света!"
Той мъдро отговори: "Не, това е любовта."
Аз още си държа на своето. Любовта идва и си отива, но надеждата - о, тя е безкрайна.

неделя, 3 юли 2011 г.

Летящите хора

Летящите хора не трупат имоти
тях все ги вълнуват други животи.


...Летящите хора са малко на брой,
но техният свят е до болка и мой.


Летящите хора размахват криле,
те нямат земя, но си имат небе.


Летящите хора се разпознават,
никога ближния те не предават.


Летящите хора - повярвай във тях,
да имаш мечти и надежди, и смях.


Летящите хора, макар да са кът,
превръщат в съдба дори и мига.


Летящите хора не знаят мълчане,
но често мълчат, та летежът да стане.


Летящите хора ги срещаш и ти,
но техният полет е в други среди.


Летящите хора летят и в дъжда,
размахът е воля, успехът - мечта.


Летящите хора са пъстри звезди.
Търси се сред тях, но добре се търси.


Валентин Йорданов