Твърде съм добричка, може би.
Чужди чувства никога не наранявам.
Само лични - по неволя.
Лъжа лесно, често.
Но, знаеш, най-добре, че лъже
онзи, който себе си излъгал първо.
Смея се отново често.
Истински или наушким.
Веднъж е от любезност.
Понякога е още по-фалшиво.
Случва се и смешка.
Комедия във театър.
Заплитам се в интриги.
Отстрани е интересно.
Но на мен не ми е лесно.
Всеки уж предпазвам.
Всеки уж обичам.
Мир при мен да има.
Даже и война да са си обявили.
И тютюна заради това го пуша.
Като ме ядоса някой,
вместо сърцето да излея,
със цигара се залъгвам.
По-пряма да бях.
По-директна, дръзка.
Щях всичките проблеми да разкарам.
Е, да, щяха да ми кажат,
че съм нагла, подла и надута.
Последствия едни да нямаше
отдавна щях да го направя.
Така пред всеки съм различна
и нали съм добродушна,
та себе си изгубих
сред всичките лица.
Един ме мисли за една,
друг - за друга, петнайсти - за четвърта.
А разликата - от земята до небето.
Не помня вече
коя от маските ми първа бе
и какво прикривала е тя?
Така си преживяваме.
Приказки и пишки
мерим цял живот.
No comments:
Post a Comment