Wednesday 18 January 2012

Ще те накарам да се влюбиш

Ще те накарам да се влюбиш
и не във мен, и не във него -
във вятъра и във звездите
ще те накарам да се влюбиш.

Ще ме накараш да се влюбя
във ритъма на дъждовете,
във погледа на всяка пролет
и в пролетта на всеки поглед.

Ще те накарам да се влюбиш
и не във мен, и не във него,
и не във себе си, а просто
ще те накарам да се влюбиш.

Ще ме накараш да се влюбя,
когато в любовта не вярвам,
не вярвам в теб, не вярвам в нея,
когато в себе си не вярвам,

когато просто и банално
говоря най-банални думи
и зная всичко и на всичко
вкуса съм вкусил тъй отдавна.



Ще ме накараш да се влюбя,
и не във теб, и не във нея,
и не във себе си, а просто
ще ме накараш да се влюбя.

Ще те накарам да се влюбиш
и със любов ще те накажа,
защото в мен, защото в него,
защото в себе си не вярваш.

И после в някаква аптека
ще те изпратя със рецепта,
но е направо безнадеждно
лекарство от любов да търсиш.

Ще те накарам да се влюбиш.
Ще ме накараш да се влюбя.
Ще те накарам да се влюбиш
и със любов ще те накажа.
Недялко...

Friday 13 January 2012

Ти и Аз - Ръка за прошка

Подавам ти я. Ето на - прости!
Протягам ти я за да се покая
за нещо, за което знаеш ти,
но за което аз, уви, не зная.
Виновна съм. За всичко в този свят
единият все в нещо съгрешил е,
единият - все в нещо виноват.
И тази тук една съм аз. Прости ми.
Ти не прощаваш. Гордост. И тъга.
Вместо с любов, с ирония ме плискаш.
И моята протегната ръка
със празното пространство се здрависва.
Добре тогаз. Ще си я прибера.
Ще си я взема, щом не ти е нужна.
Но тази длан, била с теб и добра,
но тази длан, била с теб и нечужда,
един път непоета ли умре,
несрещната един път ли остане,
знай, няма вече никога да спре
и да понечи твоята да хване.
Отблъснеш ли я днес, то утре как
ще хвърлиш мост помежду теб и мене?
Не, не поемай моята ръка,
но да не стане някога така,
че да я търсиш в цялата вселена...


Дамян Дамянов
 



ПИСЪК

Аз защо те превърнах във свое море,
тук, на шепата моя събрано,
да ми бъде едничко на мене добре,
а за тебе - каквото остане?

Но морето си тръгва нататък без зов,
но морето полека от мене отплува.
Завърни се, море
Завърни се, любов.
Но морето мълчи, но морето не чува.

Само писък на гларус морето сънува.

О, защо обещавах ти вечния рай,
обещаван на толкова длани,
да останеш под моята стряха докрай,
а за тебе - каквото остане?

Но морето си тръгва нататък без зов,
но морето полека от мене отплува.
Завърни се, море.
Завърни се, любов.
Но морето мълчи, но морето не чува.

Само писък на гларус морето сънува.


Евтим Евтимов



И влаковете се завръщат, нали?

Аз те попитах за какво мислиш, а ти ми каза:

- Не зная. Вятърът отвява мислите ми като калинки.
Тогава аз вдигнах ръка, хванах една мисъл и я затворих в шепата си
като в кибритена кутийка. Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:
- "Не искам да си отиваш!"
Усмихни се.
Какво, че ще си отида?
На далечен път заминават и жеравите, но ще се върнат.
Зад червените къщи изчезва Слънцето, но ще се върне.
И влаковете се завръщат, нали?
И хората.
Какво са разстоянията метър и километри?
Има очи, които виждат през високите планини.
Има мисли които летят над безкрайните равнини.
Има хора, които никога не се разделят.

Усмихни се.
Има хора, които никога не се разделят.
Недялко Йорданов 



Thursday 12 January 2012

Довиждане, на добър час

Ден раздяла. Ден на смърт.
Ден, във който любовта изгаря...
Но не е феникс
да се възроди.


По-лесно ще е да си кажем:
Никога не е било!
И с ръце в юмруци свити
Да продължим напред и за добро...
Довиждане, на добър час! –
Прошепваш ти, прошепвам аз.
И една целувка крайна
И да помним в старини.

Животът като комедия-фарс

Ти виждаш нещата и питаш "защо?", аз мечтая за неща, които никога не са били и питам "защо не?"
Джордж Бърнард Шоу 

Когато залеза и изгрева се сляха в едно





Какво се казва на някого, когото обичаш?
- Ами...обичам те - каза той.


- Ами ако се уплаши?
- Тогава значи не е готов да го обичаш - каза той.


- И какво се прави тогава?
- Изчакваш го - каза той.


- Как така?
- Изчакваш го да стане готов- каза той.


- Ами ако не стане?
- Ако са три буквички, които поставени пред едно изречение променят всичко... - каза той.


- А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
- Не, продължаваш да го обичаш - каза той.


- А какво се прави когато обичаш някого? Жените ли се?
- Не - каза той.


- А защо всички се женят?
- Защото не знаят какво е да обичаш - каза той.


- Кой знае?
- Ти знаеш - каза той.


- Защо?
- Защото обичаш някого - каза той.


- Защо така мислиш?
- Иначе нямаше да ме питаш - каза той.


- А какво правиш когато някой ти каже обичам те?
- Вярваш му - каза той.


- Защо?
- Ще разбереш когато някой ти каже обичам те - каза той.


- Защо мислиш, че не са ми казвали?
- Той не ти го е казвал - каза той.


- Аз кога съм го срещнала?
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно - каза той.


- Как така?
- Ще разбереш когато някой ти каже обичам те - каза той.


- А какво правиш когато някой те попита обичаш ли ме?
- Нищо - каза той.


- Защо?
- Защото ако го обичаш той ще знае...и няма да има нужда да те пита - каза той.

- А защо всички все повтарят на другия обичам те?
- Защото не са сигурни - каза той.


- В какво?
- В любовта си - каза той.


- А какво става когато любовта свърши?
- Нищо - каза той.


- Защо?
- Защото тя не свършва - каза той.



- А защо всички се развеждат?
- Любовта и бракът нямат нищо общо - каза той.


- Ти всички отговори ли знаеш?
- Не - каза той.


- А как ми отговаряш?
- С голямото си желание - каза той.



- Знаеш ли какво?
- Да - каза той.


- Обичам те.
- Знам - прошепна тихо той.