петък, 30 декември 2011 г.

И земното въртене спира...

Обичам да те гледам отстрани,
Когато ти със другите говориш
И цял на другите принадлежиш,
И цял си в техните съдби разтворен.
Аз гледам с тайна нежност отдалеч
Лицето ти – ту светло, ту сърдито,
С очи сурови и с очи добри –
Но винаги открито.
Сега не си при мен. Сега си там.
И може би дори си ме забравил.
Но аз те давам, давам на света –
Това е твое мъжко право.
Забравяй ме, за другите мисли,
Опитвай се земята да нарамиш,
Лети!
Обичам те такъв.
И оня миг ми стига само,
Когато през лица и гласове
Очите ти внезапно ме намират –
И ослепявам, и сама слепя,
И земното въртене спира...

2011 година - хронологични мисли (2)

Животът ми - вятърна мелница
миг подир миг дните троши...

Налей ми чаша старо вино,
стари мой приятелю,
махни с ръка и дай нататък -
злото забрави.
Нали актьори сме в театър,
театър ту добър, ту малко лош,
ранима струна е душата
всяка нощ.
Щом тази нощ е толкоз нежна -
нежен и добър ще е денят
за да поемем в две посоки
своят път.





СЪН ..

Във съня ми появи се рано,
В бяла роба и разрошена коса
Нежно ти опря глава на моето рамо
и постави в скута ми ръка


С устни аз докоснах твоята скула,
нежно ти притвори сънена очи.
и усмивката ти на лицето,
аурата в бяло ми обви.

Тъй в съня с любов си спях,
слънцето прозореца кога отвори.
станах аз молитвата редях,
БОГ в живота да изпрати
туй което във съня видях.


Не се привързвай...

 

Не се привързвай никога към нищо!
Привързването е окова скъпа!
Тя дава дом, жена, деца, огнище,
ала в замяна - тежка пранга - дърпа!
Тя дава много, но отнема всичко.
Покой ти дава. И блага големи.
С уют те топли. Гали те с ръчички,
които за свободен нямат време.
Със благини най-едри и най-дребни
отрупва те цял, ала във замяна
духа ти и плътта така обсебва,
че по-добре изобщо да ги нямаш!
Не се привързвай никога към нищо!
Привързването мислиш за удобство,
а то е грижа, дето те разнищва,
а то не е живот, а живо робство!
Шегувам се, разбира се, да, вятър!
Човек вкован се ражда и умира!
Най-тежката окова - свободата -
най-зле го оковава - за всемира!

***

In a manner of speaking
I just want to say
that I could never forget the way
you told me everything
by saying nothing.
In a manner of speaking
I don't understand
how love in silence
becomes reprimand.
But the way that I feel
about you
is beyond words.

***
Когато дойде любовта
Когато срещнеш любовта
и влюбиш се безумно
веднага идва мисълта,
че си постъпил неразумно.
А ти си чакал този миг,
броил си всеки час до него;
и той е толкова велик,
но си изгубил свойто его!
Защо изгубваш се в това
и търсиш, искаш близостта,
стремиш се към една душа,
за да се изгубиш след това!

Oh, give me the words that tell me nothing.
Give me the words that tell me everything.

2011 година - хронологични мисли (1)

It's funny how much can happen
but things will stay the same!



That crazy avenue of trees - I'm living there still
Ghost figures of the past, present and future - haunting the heart
... I was following a trail, I'd never been along before. Chasing darkened skies above me - looking like the spring, like the winter and the morning...


Say what you want
and leave your shyness home
Do what you want
and write a little poem

Една от всичките
или от всичките една

Стояла съм на ръба хиляди пъти
чудейки се кой път ще хвана сега
Дали със себе си да се боря
или по лесния да вървя?

Да, аз съм всичко.
Аз мога да бъда изгрев и мрак.
Мога да остана без нищо,
но не да заплача от страх.

Е, така дали ви харесвам
Май всичко казах почти
Аз съм просто онова момиче -
със дяволските зелени очи.



"- Аз съм седемнайсетгодишна и побъркана - рече тя. - Чичо ми казва, че двете неща винаги вървели заедно. Когато хората те попитат на колко си години - казва ми той. - винаги отговаряй, че си седемнайсетгодишна и побъркана."
"451 по Фаренхайт" на Рей Бредбъри

Песимистично.
Не ще успея да те облека във пищност,
не ще успея от срама да те спася.
Ще бъдеш гол - пред моя труд излишен,
ще бъдеш гол и много, много чужд.

Така е с хората - обличаме ги с нещо -
след време виждаме, че лошо им стои.
Събличането - после става лесно.
А ний стоим завинаги сами.


We make our choices,

then our choices make us.

сряда, 28 декември 2011 г.

Сенека - философия

Посвети се на себе си, Луцилий; другите крадат от времето ти, отнемат го, сам го пилееш - ти стори тъй: пести го и го пази. Повярвай ми: част от времето ни ограбват насила, част ни измъкват неусетно, а част изтича просто така. И все пак най-позорно е да пилеем времето си от нехайство.
Ако се замислиш, голяма част от живота си губим, ако нищо не вършим; още по-голяма - ако вършим нещата зле; целия си живот - ако вършим не каквото трябва. 
Посочи ми кой придава някаква стойност на времето, кой цени деня, кой съзнава, че умира всекидневно? Заблуждавеме се, гледайки на смъртта като на нещо предстоящо - голяма част от нея вече е отминала. Годините зад гърба ни принадлежат на смъртта.
Прави това, което пишеш, че правиш, Луцилий лови всяка минута. И ще стане така, че като овладееш днешния ден, ще си по-малко зависим от утрешния. Докато го отлагаме, животът си минава. (3) Всичко, Луцилий, е чуждо, само времето е наше; него единствено природата ни е дала да притежаваме - това изплъзващо се и неуловимо нещо, от което всеки може да ни лиши.


...


 Ако най-същественото във външния порядък е неизбежното господство на определна необходимост, висшето благо е духновното пренебрежение към бедите, които той носи със себе си, това е силата на човешкия дух, която случайностите нито могат да въздигнат, нито да пречупят. В окованата плът може да живее неокован разум. Тялото може да бъде заробено, но духът – не. Душевното издигане над съдбата – това е свободата, това е висшето благо.

понеделник, 12 декември 2011 г.

Дайте ми море!

Пътувам към дома
Бързам, но гасне вече този ден
Една изгаряща любов чака мен, само мен
Променя се света бързо и няма време за тъга
Аз се връщам пак по дългия път към дома

                                           
Някой ме чака тихо до прозорецa

Вече е хладна нашата улица
Вятърът отнася птици
В тъмното небе
Ухае на море

неделя, 11 декември 2011 г.

Reality bites

 There's no point to any of this. It's all just a... a random lottery of meaningless tragedy and a series of near escapes. So I take pleasure in the details. You know... a Quarter-Pounder with cheese, those are good, the sky about ten minutes before it starts to rain, the moment where your laughter become a cackle... and I, I sit back and I smoke my Camel Straights and I ride my own melt. 



Моята сила е в слабостта

Моята сила е в слабостта!
В слабостта, с която плача!
Моята младост е в старостта,
която ми носи здрача.
Истина моя е всяка лъжа,
подир която се кая!
Радост - това, със което тъжа.
Имам ли друго - не зная.
Имах ли всичко по пътя си лек,
нямах ли грешки и смърти,
щях да съм кроткия ангел-човек,
щях да съм мъртъв!

Дамян Дамянов

The gift of suffering

“I had come home, yes, but home had changed. And I would always be in-between: south-north, east-west, peace-war, Vietnam-America… It was my fate to be in-between heaven and earth.
            When we resist our fate we suffer. When we accept it we are happy. We have time in abundance, an eternity to repeat our mistakes. But we need only once to correct our mistake and, at last, hear the song of enlightenment with which we can break the chain of vengeance forever. In your heart you can hear it now. It’s the song your spirit has been singing since the moment of your birth.
            If the monks were right and nothing happens without cause, then the gift of suffering is to bring us closer to God, to teach us to be strong when we are weak, to be brave when we are afraid, to be wise in the mist of confusion and to let go of that which we can no longer hold.
            Lasting victories are won in the heart, not on this land or that.”



From “Heaven and Earth”