петък, 14 октомври 2011 г.

Слепи ли бяхме всички тези години?

Смешка след смешка,
любов за малко,
грешка след грешка,
катастрофа насмалко.

Пияни ли бяхме - всички тези години?

четвъртък, 13 октомври 2011 г.

Ако някога...

Ако някога пак те обикна
ти ще тръгнеш по мойте следи.
Но не зная дали ще се срещнем
или пак ще останем сами.
Ако някога пак те целуна
две звезди ще се смеят до нас.
И ще помнят, че някой обичах
има много звезди и за вас.





Искам да знам, че още мога
да те усещам както и преди.
Искам да знам да ли това си ти...
Ако някога...
Трябва да знам, че още мога
да те обичам както и преди.
Трябва да знам, дано това си ти...
Ако някога..


Ако някога пак ме прегърнеш
от очите ще бликнат сълзи.
Те любимите мисли ще върнат,
ще ни върнат във нашите дни...

вторник, 11 октомври 2011 г.

Малко любима поезия

НЕ СИ ОТИВАЙ

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

Дамян Дамянов



ДА СИ ТРЪГНЕМ ВЕДНАГА


Да си тръгнем веднага, едновременно даже.
Не, не бива и думичка никой да каже.
Да си тръгнем спокойни под месеца кръгъл,
да си тръгнем усмихнати, да си тръгнем на ъгъл-
ако някой поиска да се обърне,
да не вижда другия, да не се върне.
А морето преди фантастично блестеше.
Ние бяхме добри, все пак хубаво беше.
Все пак хубаво! Всеки от нас го разбира:
една дървена пейка, една тясна квартира.
Аз бях близък за тебе, ти за мен беше близка,
може би за това, че ни свързваше риска.
Реквием ли да пеем? Нали нещо се ражда!
Нещо щом се руши, друго пак се изгражда.
Все пак стига това, че сме здрави и живи,
за да бъдем щастливи, поотделно щастливи.
А морето преди фантастично блестеше.
Все пак хубаво беше. Все пак хубаво беше.
Нека весели бъдем, щом ръка си дадеме.
Всяко цвете е хубаво, щом се скъса навреме.
Да си тръгнем спокойни под месеца кръгъл
и последният спомен да остане на ъгъл.
Още днес да си тръгнем. Да не чакаме есен:
ти-към някоя обич, аз- към някоя песен...

Недялко Йорданов

неделя, 9 октомври 2011 г.

Защо хората не ме разбират...

... и харесват?

Защото си имам мнение
и дори когато не му давам гласност,
не се съобразявам с чуждото такова.


сряда, 5 октомври 2011 г.

Да бъдем нарциси

1. Нарцисите са красиви.
2. Нарцисите са влюбливи. ( като няма кой, себе си обичат...)

Да се радваме на чуждото щастие

Днес опитах. Честно. Съвсем несъзнателно стана.
Заклевам се, вървях и си се усмихвах - ей така, на чуждото щастие. В продължение на сигурно 10-15 секунди.
Стана ми кеф, братче.
И после какво?
После се осъзнах.
Сетих се за моята - ако говорим на кръстословичен език - бебешка храна.
Или с други думи КАША.
Kак бих могла да се радвам дотолкова, като знам, че в моят живот липсва онова, което би трябвало да е налице, и онези, които по стечение на обстоятелствата вече ги няма?
Няма ги просто.
Има друго и други.
Причините за КАШАТА.
Кога ще свърши и това, мой Боже!
Ай сиктир, значи.


*Но нека се радваме на чуждото щастие.
И да чакаме нашето
ТЪРПЕЛИВО
блааа



(просто скоба, кхъ-кхъ, не че нещо)