неделя, 24 юли 2011 г.

August

august
i'll see you soon
under yellow moons
where i'll gather what's left of you


someday we will meet beyond the stars
beyond the time and the bars
beyond the limits of who we are
and it will be away from here

someday we'll meet beyond the land that you call miles away
away from here

събота, 16 юли 2011 г.

петък, 15 юли 2011 г.

Dreams keep me alive

Изглежда, най-прекрасните неща ми се случват само насън.
Което е един вид утеха, разбира се, защото можеше и там да не се.
Май имам навика да сънувам най-добре в началото на юли, след което да изживявам всичко това по начин, който е доста над минималното количество различен.

Dreamer,
never let it be said that to dream is a waste of one's time. For dreams are our realities in waiting. In dreams, we plant the seeds of our future.



П.П. А как ми се искаше да знам, че когато сънувам някого, и той ме сънува!

петък, 8 юли 2011 г.

I wanna dance like we used to

When it was pure, when it was new
Love me whole, like I love you


I wanna dance like we used to
And not worry about you and me
We're gonna die of global warming
Or even flu or creating smoking


I've never ever known

... a love that lasted
beyond the thrill of a first kiss.


This love of ours has utterly surpassed it.

сряда, 6 юли 2011 г.

Равносметка



В такава нощ луната ще бледнее,
застинала сред хиляди звезди,
морето като пустош ще тъмнее,
притихнало във свойте дълбини.


В такава нощ ще търсиш вероятно
това, което прави те човек,
във времето със поглед впит обратно
ще мислиш, че зад теб е минал век.


В такава нощ на тъжна равносметка,
хвани си тънка нишка от надежда
последвай я, със всяка своя клетка,
тя лъч ще е и той ще те повежда.


Ще видиш , че луната пак сияе,
блестяща сред безбройните звезди,
морето в тази нощ ще заиграе,
отново танц с пенливите вълни.


В такава нощ сърцето ще познае,
че щастието всъщност е любов,
любов, която цял живот ще трае,
ако за нея вече си готов!

/Евгения Георгиева/

вторник, 5 юли 2011 г.

Дълготърпението на надеждата

"Болката иска да мине скоро. Насладата също е нетърпелива. Само надеждата постоянства, тя прекрачва и смъртта."

/Атанас Далчев/

"Ако хората бяха съвършени, нямаше да се различават помежду си. Индивидуалността, изглежда, произхожда от несъвършенството. "

"Най-тежък за бореца е часът на победата."

Човек бе сътворен от кал, но
днес е от желязо е света.
Тежко на мекия! За малко
щях да умра от доброта.

Сега, уста безмълвни сключил,
свил гневно на юмрук ръце,
живея и усърдно уча
на зло беззлобното сърце.


"Грешката на всяка една поезия, която иска да внуши чувството, вместо да го познае и изрази, е, че мъчейки се да зарази с него читателите, тя неизбежно го преувеличава и фалшифицира."

"Писателят е могъл да напише още много произведения. Но и тия, които е написал, колкото и малко да са те, са достатъчни: в тях се отгатват, съдържат се някак ненаписаните."


П.П. Веднъж възкликнах: " Не е ли надеждата най-хубавото нещо на света!"
Той мъдро отговори: "Не, това е любовта."
Аз още си държа на своето. Любовта идва и си отива, но надеждата - о, тя е безкрайна.

неделя, 3 юли 2011 г.

Летящите хора

Летящите хора не трупат имоти
тях все ги вълнуват други животи.


...Летящите хора са малко на брой,
но техният свят е до болка и мой.


Летящите хора размахват криле,
те нямат земя, но си имат небе.


Летящите хора се разпознават,
никога ближния те не предават.


Летящите хора - повярвай във тях,
да имаш мечти и надежди, и смях.


Летящите хора, макар да са кът,
превръщат в съдба дори и мига.


Летящите хора не знаят мълчане,
но често мълчат, та летежът да стане.


Летящите хора ги срещаш и ти,
но техният полет е в други среди.


Летящите хора летят и в дъжда,
размахът е воля, успехът - мечта.


Летящите хора са пъстри звезди.
Търси се сред тях, но добре се търси.


Валентин Йорданов