четвъртък, 29 март 2012 г.

Ей така!

Обичам пролетта, когато всичко ражда се отново
Посрещам лятото на плажа, чакам падащи звезди
После питам есента как да подредя света
Но се чувствам толкоз мъничка и слаба
Изведнъж светът е бял, слагам шарения шал
Хващам диска и си пея сама...

И хоп – идваш ти!

И вървя с усмивка, все напред вървя
Щом почувствам самота, знам на кой да позвъня
Да се скитам из парка чак до мрак...

Аз съм боса, ти с кола си
Всички търсим любовта си
Често търсим с разум, не с душа
А животът е красив, sometimes див, но не лъжлив
Hey babe, аз вярвам, че всичко ще бъде
Просто наред!

Ей-хо в парка съм, чакам те, ела навън
Ей-хо аз и ти, бира, танци до зори

сряда, 28 март 2012 г.

Илюзия

Художнико, така и не успя
да нарисуваш светлото ми рамо.
Сега съм у дома. Спокойно спя.
А ти си бил със сянката ми само.
Със нея си говорил цяла нощ.
И с нея си се любил - не със мене.
Художнико, ти никак не си лош,
ала картината ти е студена.
А сянката навярно ще мълчи.
И сигурно ще й хареса много.
Ако това са моите очи -
забравил си да нарисуваш огън.
Забравил си да нарисуваш ден.
Да, аз разбирам - сянката не свети.
Ала защо я припознаваш в мен.
Приличаш ми на всичките поети,
които ме измислят в някой стих.
И запомни, преди да кажа сбогом -
на теб и на поетите простих.
На сянката, художнико, не мога! 


Камелия Кондова

I don't suffer from stress. I'm a giver.

неделя, 4 март 2012 г.

Мъжка сила, женска доброта

Чух, че каза нещо.
Каза нещо - вероятно мило.
Вероятно "Мило, добър ден."
"Добър ден, добро начало"
"Добро начало на пореден ден."
Пореден ден до твойто рамо...

Твойто рамо - мъжка сила.
Мъжка сила, женска доброта.

Тази слънчева неделя

В ден неделен - слънчев, топъл
покрай моите уши
чудна вест пристига.
На балкона - кръгъл, светъл -
мъж стои и пуши;
после закачливо ми намига.


Поглед над морето си простира,
чайки над главата му кръжат,
погледът си в мен по взира,
а мислите летят, летят...


На непитаното отговаря той
с очи... а иначе мълчи.
Че невъзможното направи той
да бъде тук... и как искри!


И в тази слънчева неделя,
в този чуден ден
едно "здравей отново"
всичко бе за мен.


петък, 2 март 2012 г.

Тя

В лицето има тя пясъка, морето и дъжда;
в очите има тя слънцето, небето, вятъра.