петък, 27 май 2011 г.

If you look into my heart, you'd know the many reasons why I love you so.

Любовта - това не са само думи, казани просто така,
за момента и без да мислим.
Това са онези, другите неща, които се чувстват без думи,
докато се усмихваме, докато прегръщаме... 


Today I felt like music...

 


  

 

Some amazing songs by Room Eleven

понеделник, 23 май 2011 г.

My type

You wanted to get to know me.
Go ahead. Listen. Watch. Learn.

I am the type who likes meat.
I am the type who likes ice cream, cigarettes and beer.
I am the one who likes beautiful objects and beautiful views.
I like to rest and daydream.
I like to go to places.
I like to be on my own.
I like to create.
I like to like people.
I'd like it if you liked me.
I'd love it if you loved me.

I have a number ot flaws.
And, God knows, so do you.
But if you learn to see through them all,
you get to see all the rest that is there for you to love.
Know this: when you need me,
when you need to hold my hand,
when you need someone to dry your tears,
when you need a hug and a kiss,

I'll be there. I'll cry with you.
I'll kiss you and I'll love you.
And you'll feel good.
And you'll be good.

петък, 13 май 2011 г.

Genius!!!


I'm sorry for you I'm sorry for you
I'm sorry
Waaaah

Хора, чуйте диагнозата на болестта


нажежено е до бяло
всичко в мен.
жив съм.
падам и крещя от болка.
жив съм.
не от болестта боли.
боли ме, че съм повален.

жив съм.

като тетива треперя цял.
жив съм.
цял горя и в треска викам.
жив съм.
не от треската треперя,
а от гняв,
че съм се спрял.

жив съм.

хора, спрелите минути ме болят.
жив съм.
по загубените пътища крещя.
жив съм.
хора, искам рождества,
не искам смърт.

жив съм.

в мен крещи недороден света.
жив съм.
мъртъв ще съм,
ако не крещя от болка.
жив съм.
хора,
чуйте диагнозата на болестта:

жив съм.

по загубените пътища крещя.

в мен крещи недороден света.

                    /Веселин Ханчев/

P.S. Искам пръстен с опал!!!

Fuck you, my dear

Чисто и просто - не ме заслужаваш.
Чисто и просто - сбърка жестоко.
Чисто и просто - ти ще потънеш.
Чисто и просто - аз отивам високо.
Така да се каже, аз не те мразя.
Така да се каже, любимо, мило, сладко.
Така да се каже, не мога да мразя
така да се каже, едно момченце малко.
Така и ще кажа. Ти не си нищо.
Така и ще кажа. Ти не си с мен.
Сега помисли: имаш ли нещо.
Сега помисли; сега, когато нямаш мен!

понеделник, 9 май 2011 г.

Your ex-lover is dead




Пука ли ми още,
щом те видя?
Не. Не чувствам нищо.
И не трябва да се крия.

И когато погледа ти срещна,
не извръщам веч очи свенливо.
Посрещам те с усмивка мощна
и отминавам мълчаливо.

Така лъжите ми - умело
в лириката замаскирани -
приемам; и смело
заблудите, в спомени гравирани.

неделя, 8 май 2011 г.

Прав ти път, глупако!

Какво, за Бога, правиш?
Нещо много си въобразяваш...
Защо, за Бога, пискаш?
Нали това бе, дето искаш?

Сега върви, но се не връщай.
И веднъж не се обръщай!
Забравяй ме веднага.
Забрави за свойта драга.

Защото после ще е късно!
Нали игра ми мръсно...
Защото ти така поиска, скъпи
пък май на мазола сам си стъпи.

четвъртък, 5 май 2011 г.

С онзи чар от красноречие



Тя бе тъжна
преди малко само.
Сега с надежда
вътре всичко е скрепено.

С онзи беше - повече целувки,
по-малко мъдри мисли,
повече коктейли и цигари,
без много думи мили.

А Той е друг. Той говори,
пее,  пише, вярва...
Той я омагьоса
с на красноречието чара.

Тя жадуваше за светлината.
Ето я и нея.
Тя се бореше със самотата.
В крайна сметка всичко се променя.

сряда, 4 май 2011 г.

Нека се посмеем, друже!




Знам, че не разбираш.
А и не очаквам го от теб.
Знам, че ме обичаш.
Знай - и аз обичам теб.

Но виж - в живота
не всичко е цветя
и не ще успея днес
отново да се извися.

Аз правя грешки
и повтарям даже.
Ти направи ги смешки
и нека се посмеем, друже!

вторник, 3 май 2011 г.

We only live once (but if we did it right once is enough)

A Душата ти прозираше, та Сърцето ми раздираше...



Боли.
Боли да знам.
Никога не ще
погледнеш ме така отново.
Сияещ поглед,
който казва толкоз много.
В твоите очи -
искра живее.
В мойте -
младост тлее.

И ето че изпадна там
една сълза.
Търкулна се, забърза се,
по лицето запълзя.

Но ти бе искрен,
аз не бях!
Сега върви!
Урока си видях.

понеделник, 2 май 2011 г.

Поетеса и поет




Днес събуди се щастлива.
даже музата я вдъхновила.
И не се страхува, представи си, тя
От него и от любовта!
Вижда си ги двамата в комплект
За да бъдат поетеса и поет.
А помежду им някаква любов
И клетви – до живот, за живот!

(By the River Piedra I Sat Down and Wept)


"In real life, love has to be possible. Even if it is not returned right away, love can only survive when the hope exists that you will be able to win over the person you desire."

Чувства много




А имаше любов,
а имаше целувки.
Неспиращ зов
и винаги усмивки.
Защо така се случи?
Не разбрах.
Омраза в твоите очи
видях.
Знаех - и това ще стане
Късно или рано.
Но само исках да отложа -
максимално.
"Да, но беше" - рече тя,
въздъхна и умря.
А имаше любов,
а имаше целувки...
И чувства... много.