Малко безхарактерна съм

Малко безхарактерна съм.
Твърде съм добричка, може би.
Чужди чувства никога не наранявам.
Само лични - по неволя.
Лъжа лесно, често.
Но, знаеш, най-добре, че лъже
онзи, който себе си излъгал първо.
Смея се отново често.
Истински или наушким.
Веднъж е от любезност.
Понякога е още по-фалшиво.
Случва се и смешка.
Комедия във театър.
Заплитам се в интриги.
Отстрани е интересно.
Но на мен не ми е лесно.
Всеки уж предпазвам.
Всеки уж обичам.
Мир при мен да има.
Даже и война да са си обявили.
И тютюна заради това го пуша.
Като ме ядоса някой,
вместо сърцето да излея,
със цигара се залъгвам.

По-пряма да бях.
По-директна, дръзка.
Щях всичките проблеми да разкарам.
Е, да, щяха да ми кажат,
че съм нагла, подла и надута.
Последствия едни да нямаше
отдавна щях да го направя.
Така пред всеки съм различна
и нали съм добродушна,
та себе си изгубих
сред всичките лица.
Един ме мисли за една,
друг - за друга, петнайсти - за четвърта.
А разликата - от земята до небето.

Не помня вече
коя от маските ми първа бе
и какво прикривала е тя?

Така си преживяваме.
Приказки и пишки
мерим цял живот.

Единайсет минути

"Знам, че докато обичах, бях изпълнена с живот, знам също така, че всичко, което притежавам в момента, колкото и интересно да изглежда на другите, на мен ми е безразлично. Любовта е ужасна: виждала съм много от приятелките си да страдат и не искам това да се случва и с мен. Същите те, които по-рано се подиграваха на наивността ми, сега ме питат как успявам да се налагам над мъжете. Усмихвам се и нищо не казвам, защото знам, че лекарството е no-лошо и от самата болка: чисто и просто не се влюбвам. С всеки изминал ден ми става все по-ясно колко уязвими, непостоянни, несигурни и непредвидими са мъжете... Въпреки че целта ми е да разбера какво е любовта и въпреки че страдах заради мъжете, на които отдадох сърцето си, установих, че тези, които докоснаха душата ми, не успяха да пробудят тялото ми, а онези, които докоснаха тялото ми, не успяха да достигнат до душата ми."
Паулу Коелю

Чудя се с какво да се заловя.

Но всъщност няма какво да се чудя. Нещата винаги се свеждат до две алтернативи: здравата да се заловиш да живееш или здравата да се заловиш да умираш.

Чувството за собственост

Твоя не съм.
И негова също.
Понякога се давам.
Но не ми е баш присъщо.

Влюбих се веднъж, отдавна.
Тази грешка вече не повтарям.
Любовта е гадна и коварна.
Особено примесена със ревността ти.
(и гордостта!)

Та само исках да ти кажа:
чувтсвото за собственост,
дет' те е обзело,
в джобчето да слагаш
и с тояга да налагаш.

Can vanity and happiness co-exist?

It's another tequila sunrise...

Take another shot of courage...

Гризвам малко и се крия

Сили да се доверявам нямам.
Каквото и да кажеш,
както и да го докажеш.
Да повярвам няма.
-Да се връзва друга!

Защото вярвах всеки път.
И изгорена тръгвах - всеки път!
Тъпо е така, говориш...
Отстрани така изглежда.
-А отвътре как е, мислиш?

Навярно губя. Малко или много.
Сега или после. С теб или със друг.
Но така живея - като мишка.
Гризвам малко и се крия.

Лошо ми става

Лошо ми става:
телефонът ми щом звънне.
Хем искам да си ти,
но не и да те чуя.

Лошо ми става:
кажат ли ми, че е тайна.
После аз да смятам
пред кого да лъжа.

Лошо ми става:
изисква ли се малко честност.
Сякаш аз самата вече
не знам какви игри играя.

Искам простичък живот.
Писна ми от филми.
Искам бира и цигари
и да бъда с теб, любими.

Хапчета с мастика/ Буца тежест

Спирам аз от днес да чувствам.
На боклука... ! Сърцето си изхвърлям.
И от разума си се отказвам.
От такива екстри нужда нямам.

Че красиви спомени горчиво парят,
А сърдечна мъка ножа най-дълбоко тика.
Че още малко мисъл ако имах
Щях хапчета да пия със мастика.

Пък ти не му мисли - защо, ами сега, това дали...
на нисшите емоции не се отдавай.
Знай, щом буца тежест в гърлото стои,
отмий, полей я и забравяй!

The Beach

Trust me, it's paradise. This is where the hungry come to feed. For mine is a generation that circles the globe and searches for something we haven't tried before. So never refuse an invitation, never resist the unfamiliar, never fail to be polite and never outstay the welcome. Just keep your mind open and suck in the experience. And if it hurts, you know what? It's probably worth it.

And me? I still believe in paradise. But now at least I know it's not some place you can look for. Because it's not where you go. It's how you feel for a moment in your life when you're a part of something. And if you find that moment... It lasts forever.

Be drunk

You have to be always drunk. That's all there is to it—it's the only way. So as not to feel the horrible burden of time that breaks your back and bends you to the earth, you have to be continually drunk.

But on what? Wine, poetry or virtue, as you wish. But be drunk.

And if sometimes, on the steps of a palace or the green grass of a ditch, in the mournful solitude of your room, you wake again, drunkenness already diminishing or gone, ask the wind, the wave, the star, the bird, the clock, everything that is flying, everything that is groaning, everything that is rolling, everything that is singing, everything that is speaking. . .ask what time it is and wind, wave, star, bird, clock will answer you: "It is time to be drunk! So as not to be the martyred slaves of time, be drunk, be continually drunk! On wine, on poetry or on virtue as you wish."

by Charles Baudelaire

Questions of value

Getting high on the essence of life

Through the wind in my eyes,
like tears that I cry,
getting high on the essence of life

Умните хора трябва да бъдат като ковчежетата за скъпоценности с двойно дъно - ако случайно някой надникне в тях, да не забележи някоя от ценностите, скрити и пазени единствено за погледите на просветените.

Секс игри

Секс игри

Да играем тази вечер.

Аз ще бягам, ти ще гониш...

Целувай страстно по врата.

пък на сутринта - дали ще помниш?

Секс игри

Ще играем тази вечер.

Тичай бързо, ще ме хванеш.

Гледай във очите ми зелени.

Лъжат ли те? Луд ще станеш.

Колко си прозрачен!

Сам не знаеш.

Но как ме кефиш.

Предполагам: знаеш.

*Целувай, за да помня.

Да сънувам даже.

Целувай, за да плача.

Но ще ти го върна, гадже...