We're all wonderful people

Yeah, we're all wonderful, wonderful people
So when did we all get so fearful?

I wanna sing, I wanna shout
I wanna scream till the words dry out
So put it in all of the papers,
I'm not afraid
They can read all about it

And now we're finally finding our voices...

I love you so damn much

so I quickly need to fall for someone else.

Boy, you have landed in the land of Sweetness and Danger

Wining and dining, drinking and driving,
Excessive buying, overdosin', dyin',
On our drugs and our love,
And our dreams and our rage.

Blurring the lines,
Between real and the fake.
Dark and lonely,
I need somebody to hold me.

....

We will do very well, I can tell, I can tell...

Fly away

One day I'll fly away
Leave all this to yesterday
Why live life from dream to dream
And dread the day when dreaming ends

Ха-ха

Откога станах толкова честна???

live as if you’d drop dead in ten seconds

"Think. Deliberate. Examine. Question. Embrace ideas, and believe that they matter at least as much as possessions, for knowledge has value far beyond its instrumental use. Live awake, and you will have had a better life than a sleepwalker."
~"The Executor" Jesse Kellerman

Stuff your eyes with wonder… live as if you’d drop dead in ten seconds. See the world. It’s more fantastic than any dream made or paid for in factories.
-Ray Bradbury, Fahrenheit 451

"Being in love was like China: you knew it was there, and no doubt it was very interesting, and some people went there, but I never would. I'd spend all my life without ever going to China, but it wouldn't matter, because there was all the rest of the world to visit... And I thought: am I really going to spend the rest of my life without feeling that again? I thought: I want to go to China. It's full of treasures and strangeness and mysteries and joy." 
The Amber Spyglass, Philip Pullman

"It's everybody, I mean. Everything everybody does is so — I don't know — not wrong, or even mean, or even stupid necessarily. But just so tiny and meaningless and — sad-making. And the worst part is, if you go bohemian or something crazy like that, you're conforming just as much only in a different way."
— J.D. Salinger, Franny and Zooey 

The core of man's spirit comes from new experiences.

''Some people feel like they don't deserve love. They walk away quietly into empty spaces, trying to close the gaps of the past."

“make a radical change in your lifestyle and begin to boldly do things which you may previously never have thought of doing, or been too hesitant to attempt. So many people live within unhappy circumstances and yet will not take the initiative to change their situation because they are conditioned to a life of security, conformity, and conservation, all of which may appear to give one peace of mind, but in reality nothing is more damaging to the adventurous spirit within a man than a secure future. The very basic core of a man's living spirit is his passion for adventure. The joy of life comes from our encounters with new experiences, and hence there is no greater joy than to have an endlessly changing horizon, for each day to have a new and different sun. If you want to get more out of life, you must lose your inclination for monotonous security and adopt a helter-skelter style of life that will at first appear to you to be crazy. But once you become accustomed to such a life you will see its full meaning and its incredible beauty.” 

“The sea's only gifts are harsh blows, and occasionally the chance to feel strong. Now I don't know much about the sea, but I do know that that's the way it is here. And I also know how important it is in life not necessarily to be strong but to feel strong. To measure yourself at least once. To find yourself at least once in the most ancient of human conditions. Facing the blind death stone alone, with nothing to help you but your hands and your own head.” 

На изток от рая

„С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт – смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.
Една единствена приказка. Всички романи и стихове са изградени на неспирния конфликт между доброто и злото у нас. И ми хрумва, че докато злото трябва постоянно да се оплодява, доброто, добродетелите са безсмъртни. Порокът вечно се прикрива с нов, привлекателен и жизнен лик, докато добродетелите, за разлика от всичко друго на света, са вековни.“

Don't be like the rest of them, darling

Today you are you
that is truer than true
There is no one alive
that is youer than you

He was a sweet and tender hooligan

Damn your eyes

For getting my hopes up high
Making me fall in love again!

I'm a fucking unicorn

and I don't believe in humans.

P.S. Tomorrow is December

Why

am I being so antisocial?

Първи път, макар нещастно…

Първи път, макар нещастно,

който люби — Бог е пак;

но повторно и нещастно

който люби — е глупак.

Аз такъв глупак съм, любя

втори път и пак нещастно;

месец и звезди се смеят,

аз се смея с тях — и гасна.

The most exotic flower

Now my life is sweet like cinnamon
Like a fucking dream I'm living in

Stop

self-sabotaging yourself, girl.

You've got sparks

But all you do is lay around 
Spending time
Smoking cigarettes 
Boy, you know your heart's so big 
you could love
and give it all you got

sitting in clouds of smoke
when all alone

Falling more and more

in love with London

My head is a jungle

my love is wasted
sorry for this
I never meant to be
hurting
ourselves
and I'm complicated
you won't
get me
out of trouble.

my head is a jungle,
jungle

And I'm only gonna
break your heart

Oh, my spirit is pure

but my body is so corrupted.

Whatever you think is gonna happen, you're wrong.

Some of us are meant to suffer, some of us are meant to believe that we have this certain destiny and it just gets stashed away. But we have to stay alive because we have to see how the story ends.

Oшо

„Животът е момент на празнуване, на радост. Направи го забавен, превърни го в празник и ще влезеш в храма. Храмът не е за навъсените, никога не е бил за тях. Погледни живота – някъде да виждаш тъга? Някога да си виждал потиснато дърво? Виждал ли си птица да се измъчва в терзания? Виждал ли си невротично животно? Не, животът не е такъв, изобщо не е такъв. Единствено човекът някъде се е объркал и това е станало, защото той се мисли за много знаещ, много умен. Този ум е твоята болест. Не бъди твърде знаещ. Винаги помни да спреш, не стигай до крайност. Малко глупост и малко знание е добре, а правилното им съчетание те прави буда.“       

--- Утре сутрин ще благодаря на Бога, че съм се събудила. И ще празнувам. 

„Творчеството е качеството, което внасяш в това, което правиш. То е нагласа, вътрешен подход, показва как гледаш на нещата…
Не всеки може да бъде художник – и не е нужно. Ако всички са художници, светът ще е много грозен, ще бъде трудно да се живее! Не всеки може да бъде танцьор, и няма нужда от това. Но всеки може да проявява творчество. Всичко, което правиш, ако го правиш с радост, с любов, ако действията ти не са чисто практични, е творчество. Ако то кара нещо в теб да се развие, ако води до израстване, значи е духовно, творческо, божествено. Колкото повече творчество влагаш, толкова по-божествен ставаш. Всички религии казват, че Бог е Творецът. Не знам дали е така, но знам едно нещо – колкото по-съзидателен ставаш, толкова по-божествен ставаш. Когато в своята съзидателност стигнеш връхната точка, когато целият ти живот стане творчество, ти живееш в Бог. Явно той наистина е създателят, щом тези, които проявяват творчество, винаги са били най-близо до него. Обичай това, което правиш. Бъди медитативен, докато го правиш – независимо какво е то!“             

Където утрото е любов, а нощта - мечта

Whenever I'm alone with you

you make me feel like I am home again

you make me feel like I am whole again

you make me feel like I am young again

you make me feel like I am fun again

However far away I will always love you
However long I stay I will always love you
Whatever words I say I will always love you
I will always love you

I fell in love at the seaside

Shh” she said “I’m sleeping.

Just like that.

I wanted so badly to lie down next to her on the couch,to wrap my arms around her and sleep.Not fuck, like in those movies. Not even have sex. Just sleep together, in the most innocent sense of the phrase.

But I lacked the courage and she had a boyfriend and I was gawky and she was gorgeous and I was hopelessly boring and she was endlessly fascinating. So I walked back to my room and collapsed on the bottom bunk,

thinking that if people were rain,

I was a drizzle and she was a hurricane.

-Looking for Alaska

The sunlight hurts my eyes

Kiss me hard before you go, summertime sadness

It's you, it's you, it's all for you

Oh, darling. Let's be adventurers.

Време бе ми ти да ме научиш

Научи ме...
Покажи ми как
в миналото си да не живея.
Припомни ми
как умеех да се смея.
Защото само твоите очи
очи със огън
жадувам силно всеки ден.
Защото твоята усмивка светла
всичко е за мен.

Понеже съм глупачка пълна
и рая пуснах аз да си върви.
Понеже съм слепец,
слепец с очи...
но време бе ми
време бе ми ти да ме научиш.

Рев, братче, рев

Спри се, жено.
 Тази песен трябва да я забранят.

Защото идва време, в което всеки миг ще бъде чуден

Една ранна сутрин, вдигайки тъмния мистериозен воал на нощта от възглавницата му - планинския връх, слънцето се издигна и видя долината, покрита със сезона на любовта... и от корените на спомените покълнаха безбройните цветове на мигове от миналото.. Неизказаното и нечуто силно желание, полу-заспало, полу-събудено поглеждаше сънено на живота като дали посоката на течението не се е променила. Същата си е. Да, това е същия живот с обкръжаващите го любов и желания, срещи и раздели и чувството, че времето тече като река, която тайно нашепва, че долината е покрита със сезона на любовта... и от корените на спомените покълват безбройните цветове на мигове от миналото..

Само трябва да му обясня

че е влюбен в мен.
3.

You know you're gonna have to face it

You see the signs, but you can't read
You're runnin' at a different speed
You heart beats in double time
Another kiss and you'll be mine

you like to think that you're immune to the stuff...

Отдалечавам се

Отдалечавам се все повече от това, което искам. От това, заради което тръгнах по този път. Да, все още не съм успяла да се променя дотолкова, все още съм онази смотано добродушна личност, забравила вече за мечтите си...

Love so deep the ocean would be jealous

It's the price, I guess, for the lies I've told...

And why can't we laugh? 

When it's all we have.

Have we put these childish things away? 

Have we lost the magic that we once had?

In the end...

There's nothing more to life than love, is there? 

You are the torch 

And it all makes sense 

I've waited here for you forever 

Говори си, не ми пречиш

To infinity. And beyond

+

All that time wasted

I wish I was a little more delicate
I wish my name was Clementine

Do you wanna play for love?

Good morning starshine

the Earth says hello...
you twinkle above us
we twinkle below

"Съдбата обича смелите."

Дали наистина?

I think I love you

So baby lets get it on
Drinking wine and killing time and sittin in the summer sun
You know I wanted you so long

Защо ме е толкова страх...

You will never know... I will never show
what I feel, what I need from you...

But doesn't being scared let us know we're on to something important?

It's pure bliss

as long as you don't stop whatever it is you're doing to me

Да изгоря не ме оставяй

Защо сега, кажи ми!
Защо сега, прости ми...
Защо сега, след толкова години?

Както никога съм полудяла!
И не зная - яла ли съм, недояла
и не знам къде съм...
и не знам дали е сън...

Не е ли сън?!

Как оттук сега да стана?
Как, когато като морска пяна
разливам се и губя,
когато теб не любя!

Получи го, и как разбра ли?
Получи го, сърцето на тепсия.
Пък дори и малко закъсняли
любовта открихме в тази залисия!

Горя. Три пъти горя.
Горя, че разум нямам!
Горя и пет пъти още ще горя.
Горя... но, моля те...
да изгоря не ме оставяй...

It started out with a kiss

How did it end up like this?

It was only a kiss...

НЕ, НЯМАМ ВРЪЗКА С ГЛАВНИЯ МОЗЪК

You have broken into my heart...
Nothing can keep me away from this feeling...
I know I аm simply falling for you...

Това е тоооолкова нелогично, че с думи не мога да го обясня.... Не знам какво се случва, не знам къде ми е главата, не знам как да го спра!!!!!!

We weren't in love, we were too young

The names will vary, the names may change,
But the game, the game, it stays the same, 
We love, we want the ones that we will grow to hate...

Get in my boat, we'll sail away

I can’t steal his heart, 

but I can steal back mine...

Борбата

"...защото това е борба, а всяка борба възмъжава и облагородява. Тя е хубава у червея, който повдига глава да ухапе ногата, която го е настъпила; тя е геройска, когато човек я предприема за самосъхранението си; божествена - кога е за човечеството."

Конформизъм или нещо друго?

Тя чува напеви от морето, които не е в състояние да опише. Горчивата, грозна, гола истина е твърде брутална, за да може да я понесе. Трябва от време на време да я подслажда и разкрасява в нептунови романтични тонове. Не е справедливо да я наричаш лъжкиня. Напротив, окуражавай я да събира всичките си облачета и лунни лъчи и да ги вплита в стихове, пиеси или картини...
Много скоро тя ще се научи да се приспособява към обикновения свят на бруталността, егоизма, жестокостта и алчността. Защо да я тласкаш в него насила? Може и да не й се отдаде да възприеме схоластичните социални норми, които задушават нейната индивидуалност. Но затова пък родителите й и учителите могат да научат от нея цената на състраданието, разума, толерантността, красотата, въображението и добротата. Всичко зависи от това каква точно диплома иска човек да получи от живота.

... хладни слънца и луни с очила ...

Но все пак да вървим!Има смисъл все пак 
да вървим все така след червения знак! 

Да вървим все така дълги нощи и дни 
покрай много слънца,покрай много луни, 
за да можем да кажем в най-последния ден: 

аз бях винаги с теб 
и ти винаги с мен. 


Н.Й.

Splendour in the grass

Going where the hills are green

and the cars are few and far

days are full of splendour

and at night you can see the stars

Life's been moving oh so fast

I think we should take it slow

rest our heads upon the grass

and listen to it grow

Inside all of us is a wild thing

An art and a fortunate accident

“Love is a temporary madness, it erupts like volcanoes and then subsides. And when it subsides, you have to make a decision. You have to work out whether your roots have so entwined together that it is inconceivable that you should ever part. Because this is what love is. Love is not breathlessness, it is not excitement, it is not the promulgation of promises of eternal passion, it is not the desire to mate every second minute of the day, it is not lying awake at night imagining that he is kissing every cranny of your body. No, don’t blush, I am telling you some truths. That is just being “in love”, which any fool can do. Love itself is what is left over when being in love has burned away, and this is both an art and a fortunate accident.” 
 Louis de Bernières

Art never comes from happiness

Ти не се превръщай в моя муза
Ти недей, защото те са все проклети...

*** И въпреки всичко съм толкова щастлива... Въпреки всичко продължавам да вярвам в себе си, в бъдещето, в доброто и в хората... Защото понякога си струва да повярваш!

Good intent

The air turns sombre

and the night took heed...

took you on a waltz of hipocrisy

Now you're just somebody that I used to know

Now and then I think of all the times you screwed me over
But had me believing it was always something that I'd done
But I don't wanna live that way
Reading into every word you say

Ain't no love in the heart of the city

Така съм създадена

Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.

- Станка Пенчева

Love poem

You can be the boss

You can be the boss, daddy

You can be the boss

Bad to the bone, sick as a dog

You know that I like, like you a lot

Don’t let it stop…

You taste like the fourth of July
Malt liquor on your breath, my, my

The dog days are over

Run fast for your mother run fast for your father

Run for your children and your sisters and brothers

Leave all your love and your loving behind you

Can’t carry it with you if you want to survive

Can we pretend...

that airplanes in the night sky are like shooting stars?
I could really use a wish right now.

Wind of change

Let your balalaika sing

what my guitar wants to say

Pay my lip service

Keep it eloquent...
Optimistic
but never quite elegant

Че любов не се възстановява

И какво като не мога да говоря?
И какво като не съм от приказливите?

Не се ли влюби заради това, кажи?!

За това, че като всичките не съм...

Пък ти защо не се научи

в очите да ме гледаш,

тях да слушаш, да четеш...

щеше да ме разбереш!

Очи зелени лесно лъжат, знам.

Май и ти това разбра.

Но лъжат само който заслужава...

че любов не се възстановява!

Ей така!

Обичам пролетта, когато всичко ражда се отново

Посрещам лятото на плажа, чакам падащи звезди

После питам есента как да подредя света

Но се чувствам толкоз мъничка и слаба

Изведнъж светът е бял, слагам шарения шал

Хващам диска и си пея сама...

И хоп – идваш ти!

И вървя с усмивка, все напред вървя

Щом почувствам самота, знам на кой да позвъня

Да се скитам из парка чак до мрак...

Аз съм боса, ти с кола си

Всички търсим любовта си

Често търсим с разум, не с душа

А животът е красив, sometimes див, но не лъжлив

Hey babe, аз вярвам, че всичко ще бъде

Просто наред!

Ей-хо в парка съм, чакам те, ела навън

Ей-хо аз и ти, бира, танци до зори

Илюзия

Художнико, така и не успя
да нарисуваш светлото ми рамо.
Сега съм у дома. Спокойно спя.
А ти си бил със сянката ми само.
Със нея си говорил цяла нощ.
И с нея си се любил - не със мене.
Художнико, ти никак не си лош,
ала картината ти е студена.
А сянката навярно ще мълчи.
И сигурно ще й хареса много.
Ако това са моите очи -
забравил си да нарисуваш огън.
Забравил си да нарисуваш ден.
Да, аз разбирам - сянката не свети.
Ала защо я припознаваш в мен.
Приличаш ми на всичките поети,
които ме измислят в някой стих.
И запомни, преди да кажа сбогом -
на теб и на поетите простих.
На сянката, художнико, не мога! 


Камелия Кондова

I don't suffer from stress. I'm a giver.

My life is all glitter and rainbows, bitch.

Call your girlfriend

Call your girlfriend
It's time you had the talk
Give her reasons
Say it's not her fault
But you just found somebody new

Then you tell her that the only way her heart will mend is when she learns to love again

The mad ones

Мъжка сила, женска доброта

Чух, че каза нещо.
Каза нещо - вероятно мило.
Вероятно "Мило, добър ден."
"Добър ден, добро начало"
"Добро начало на пореден ден."
Пореден ден до твойто рамо...

Твойто рамо - мъжка сила.
Мъжка сила, женска доброта.

Тази слънчева неделя

В ден неделен - слънчев, топъл

покрай моите уши

чудна вест пристига.

На балкона - кръгъл, светъл -

мъж стои и пуши;

после закачливо ми намига.

Поглед над морето си простира,

чайки над главата му кръжат,

погледът си в мен по взира,

а мислите летят, летят...

На непитаното отговаря той

с очи... а иначе мълчи.

Че невъзможното направи той

да бъде тук... и как искри!

И в тази слънчева неделя,

в този чуден ден

едно "здравей отново"

всичко бе за мен.

Тя

В лицето има тя пясъка, морето и дъжда;
в очите има тя слънцето, небето, вятъра.

Hello March

Hello birthday

Hello 18

I wanna be the one to walk in the sun

I come home in the morning light,

my mother says "when you're gonna live your life right?"

Oh, mummy, dear, 

we're not the fortunate ones,

girls just wanna have fun.

Kiss me on my neck

If you want to feel me - Better be divine

Bring me water - water for my mind

Give me nothing

Breathe love in my air

Don't abuse me

Cause these herbs are rare

Now and then

Our hearts break

and hearts wait

To make us grow from dust

Then our eyes cry

And souls sigh

So that we know that it hurts...

На В.

Пак ще вярвам.
В теб и във доброто.
Ще повярвам, че го заслужаваш.
И ще вярвам до последно.

И няма повече да плача.
Станалото станало, нали?
Виновата май съм си и аз,
нищо не е току тъй.

Сили все ще се намерят,
сили имай ти!
Аз ще вярвам - кат' хлапачка
ако искаш ти лъжи...

Послепис:
Защото те обичам,
защото ти ме промени,
защото виждам смисъл
и страшно пусто е без теб.

Можеш да плачеш, затова, че тя си е отишла...

Можеш да плачеш, затова, че тя си е отишла

Или да се усмихнеш, затова, че си я имал!

Можеш да затвориш очи и да се молиш тя да се върне

Или да отвориш очи и да видиш всичко, което ти e оставила!

Сърцето ти може да е пусто, защото не можеш да я видиш,

Но може и да го напълниш с любовта, която си изпитвал към нея!

Можеш да обърнеш гръб на утре и да живееш във вчера,

Или да си щастлив, че идва утре, защото си имал това вчера!

Можеш да плачеш и да затвориш съзнанието си за всичко,

Или да направиш това, което тя винаги е искала:

да се усмихваш, да отвориш очи

и да продължиш напред!

Дейвид Харкинс

Won't you dance with me?

Let's dance little stranger
Show me secret sins

***

What would you do if you had no fear?

Ще остана единствено аз

"Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз."

УСПЯВАЩИТЕ

Успяващите любовта отричат
защото се страхуват от заблудите
Богатите не могат да обичат
обичат само лудите.

Във себе си не вярваш ли -
ти няма да успееш.
Във хората не вярваш ли -
самотен ще живееш.

Във любовта не вярваш ли -
ще срещнеш изневяра
За всичко в този свят
е нужна малко вяра.

Успелите от ситост са заспали
на пост са редовите и последните.
Богатите не вярват в идеали,
мечтите са богатството на бедните.

Успелите поезия не пишат
поезията не е за щастливите.
Скалите не умират и не дишат,
умират само живите.