Равносметка

В такава нощ луната ще бледнее,
застинала сред хиляди звезди,
морето като пустош ще тъмнее,
притихнало във свойте дълбини.


В такава нощ ще търсиш вероятно
това, което прави те човек,
във времето със поглед впит обратно
ще мислиш, че зад теб е минал век.


В такава нощ на тъжна равносметка,
хвани си тънка нишка от надежда
последвай я, със всяка своя клетка,
тя лъч ще е и той ще те повежда.


Ще видиш , че луната пак сияе,
блестяща сред безбройните звезди,
морето в тази нощ ще заиграе,
отново танц с пенливите вълни.


В такава нощ сърцето ще познае,
че щастието всъщност е любов,
любов, която цял живот ще трае,
ако за нея вече си готов!

/Евгения Георгиева/