Посвети се на себе си, Луцилий; другите крадат от времето ти, отнемат го, сам го пилееш - ти стори тъй: пести го и го пази. Повярвай ми: част от времето ни ограбват насила, част ни измъкват неусетно, а част изтича просто така. И все пак най-позорно е да пилеем времето си от нехайство.
Ако се замислиш, голяма част от живота си губим, ако нищо не вършим; още по-голяма - ако вършим нещата зле; целия си живот - ако вършим не каквото трябва.
Посочи ми кой придава някаква стойност на времето, кой цени деня, кой съзнава, че умира всекидневно? Заблуждавеме се, гледайки на смъртта като на нещо предстоящо - голяма част от нея вече е отминала. Годините зад гърба ни принадлежат на смъртта.
Прави това, което пишеш, че правиш, Луцилий лови всяка минута. И ще стане така, че като овладееш днешния ден, ще си по-малко зависим от утрешния. Докато го отлагаме, животът си минава. (3) Всичко, Луцилий, е чуждо, само времето е наше; него единствено природата ни е дала да притежаваме - това изплъзващо се и неуловимо нещо, от което всеки може да ни лиши.
...
Ако най-същественото във външния порядък е неизбежното господство на определна необходимост, висшето благо е духновното пренебрежение към бедите, които той носи със себе си, това е силата на човешкия дух, която случайностите нито могат да въздигнат, нито да пречупят. В окованата плът може да живее неокован разум. Тялото може да бъде заробено, но духът – не. Душевното издигане над съдбата – това е свободата, това е висшето благо.
No comments:
Post a Comment