миг подир миг дните троши...
Налей ми чаша старо вино,
стари мой приятелю,
махни с ръка и дай нататък -
злото забрави.
Нали актьори сме в театър,
театър ту добър, ту малко лош,
ранима струна е душата
всяка нощ.
Щом тази нощ е толкоз нежна -
нежен и добър ще е денят
за да поемем в две посоки
своят път.
СЪН ..
Във съня ми появи се рано,
В бяла роба и разрошена коса
Нежно ти опря глава на моето рамо
и постави в скута ми ръка
С устни аз докоснах твоята скула,
нежно ти притвори сънена очи.
и усмивката ти на лицето,
аурата в бяло ми обви.
Тъй в съня с любов си спях,
слънцето прозореца кога отвори.
станах аз молитвата редях,
БОГ в живота да изпрати
туй което във съня видях.
Не се привързвай...
Не се привързвай никога към нищо!
Привързването е окова скъпа!
Тя дава дом, жена, деца, огнище,
ала в замяна - тежка пранга - дърпа!
Тя дава много, но отнема всичко.
Покой ти дава. И блага големи.
С уют те топли. Гали те с ръчички,
които за свободен нямат време.
Със благини най-едри и най-дребни
отрупва те цял, ала във замяна
духа ти и плътта така обсебва,
че по-добре изобщо да ги нямаш!
Не се привързвай никога към нищо!
Привързването мислиш за удобство,
а то е грижа, дето те разнищва,
а то не е живот, а живо робство!
Шегувам се, разбира се, да, вятър!
Човек вкован се ражда и умира!
Най-тежката окова - свободата -
най-зле го оковава - за всемира!
***
In a manner of speaking
I just want to say
that I could never forget the way
you told me everything
by saying nothing.
In a manner of speaking
I don't understand
how love in silence
becomes reprimand.
But the way that I feel
about you
is beyond words.
***
Когато дойде любовта
Когато срещнеш любовта
и влюбиш се безумно
веднага идва мисълта,
че си постъпил неразумно.
А ти си чакал този миг,
броил си всеки час до него;
и той е толкова велик,
но си изгубил свойто его!
Защо изгубваш се в това
и търсиш, искаш близостта,
стремиш се към една душа,
за да се изгубиш след това!
Oh, give me the words that tell me nothing.
Give me the words that tell me everything.
No comments:
Post a Comment