Почувствах се отново жива и човек.

От известно време насам страдах от някаква странна липса на вдъхновение. Чувствах се отегчена от живота. И преди бях попадала в подобни ситуации, но тези ми периоди по-скоро бяха предизвикани от някаква лична нерадост.
Сега, изглежда, бях изпаднала в положение на стрес и напрежение, предизвикани изцяло от черни  мисли за бъдещото - в делови, не интимен план. Притеснявах се страшно за всякакви скучни неща и май бях забравила какво е да се развълнувам за нещо простичко и мое си.
Аз самата неведнъж бях пожелавала по поводи на най-близките си най-вече да чувстват много. От всичко. Да не забравят да оцветяват живота си с най-различни емоции.
А ето че аз, човекът, от когото най-малко бих го очаквала, бях спряла да мечтая, да си спомням с усмивка за миналото, нямах тръпка за нищо в настоящето.
Да си призная - направо се разочаровах от себе си!

Другата крайност също не беше вариант. Мисля, че почти на всеки се е случвало да концентрира вниманието си изцяло върху любимия мъж или жена (или нещо друго, което е - да речем - по-абстрактно) и да се разсее от задълженията си.

*Но хайде да не се превръщаме в безчувствени същества - кариеристи, за Бога!

След поредния тежък ден се опитвах да си почина - тъпо взирайки се в телевизора, избягвайки по този начин мисли от всякакъв род (нарочно или не - не знам).
Не щеш ли пуснаха някаква реклама на минерална вода. Гледала я бях и преди, но не й бях обръщала внимание. Съдържаше силно гримирана жена (мисля, че беше булка), която плачеше. От радост.
Това беше сякаш най-красивото и въздействащо нещо, което бях виждала. Върна ме към моята така типична действителност. Почувствах се отново жива и човек.

 

П.П.
А може би жената не е плачела от радост. Може би на мен ми се плачеше и затова така дълбоко ме докосна. Сякаш тя ме отмени в това.
*Защото е трудно да заплачеш като не знаеш за какво дори. Когато си изплакал вече всичките сълзи.