Пристъпих и разбрах, че обичам това място някак нелогично, безпричинно, като че ли отпреди, извън времето, напук и въпреки подредения правилен свят. Наистина има такива места - приютяват те и ти дават усещането за дом, без да са били домът, който познаваш. Места,които ти дават свободата да избереш да бъдеш дете, но ти избираш да останеш точно там и да пораснеш.
Има такива места. Има и такива хора. Срещата с тях за мен е любовта.
И защо като ги срещна тези места и тези хора, ще предпочета да порасна, вместо да си остана дете?
Защото само тези места и хора могат да ти припомнят как обича едно дете, когато вече не си дете...
No comments:
Post a Comment