Пристигна тук със драмите ти - от кого са?
Имам си свои, защо и чужди да износвам.
Не пипай чувствата ми мръсен - зад стъкло са,
остават отпечатъци, които нося.
Няма виновни, трябваше да си направя извод -
една и съща грешка втори път е вече избор.
Не мога да се заблудя, за да се влюбя,
не мога да си позволя да се изгубя.
Изгубя ли себе си знам, че губя всичко.
Не искам извинения - няма нищо.
Вярвах на мечти, които ти продаде ми,
но се уморих да се обичам и за двама ни.
Не знаеш как да обичаш, зат'ва се правиш на друг
и може да го отричаш, но те направих на луд.
Да, аз знам и ти знаеш, след мене вече си друг,
ще съм любезна сега да се изпратя сама.
Вярваш на мечти, които сам продаде си,
рестото вземи и се обичай и за двама ни.
No comments:
Post a Comment