Да изгоря не ме оставяй

Защо сега, кажи ми!
Защо сега, прости ми...
Защо сега, след толкова години?

Както никога съм полудяла!
И не зная - яла ли съм, недояла
и не знам къде съм...
и не знам дали е сън...

Не е ли сън?!

Как оттук сега да стана?
Как, когато като морска пяна
разливам се и губя,
когато теб не любя!

Получи го, и как разбра ли?
Получи го, сърцето на тепсия.
Пък дори и малко закъсняли
любовта открихме в тази залисия!

Горя. Три пъти горя.
Горя, че разум нямам!
Горя и пет пъти още ще горя.
Горя... но, моля те...
да изгоря не ме оставяй...