В ден неделен - слънчев, топъл
покрай моите уши
чудна вест пристига.
На балкона - кръгъл, светъл -
мъж стои и пуши;
после закачливо ми намига.
Поглед над морето си простира,
чайки над главата му кръжат,
погледът си в мен по взира,
а мислите летят, летят...
На непитаното отговаря той
с очи... а иначе мълчи.
Че невъзможното направи той
да бъде тук... и как искри!
И в тази слънчева неделя,
в този чуден ден
едно "здравей отново"
всичко бе за мен.
No comments:
Post a Comment