нажежено е до бяло
всичко в мен.
жив съм.
падам и крещя от болка.
жив съм.
не от болестта боли.
боли ме, че съм повален.
жив съм.
като тетива треперя цял.
жив съм.
цял горя и в треска викам.
жив съм.не от треската треперя,
а от гняв,
че съм се спрял.
жив съм.
хора, спрелите минути ме болят.
жив съм.
по загубените пътища крещя.
жив съм.
хора, искам рождества,
не искам смърт.
жив съм.
в мен крещи недороден света.
жив съм.
мъртъв ще съм,
ако не крещя от болка.
жив съм.
хора,
чуйте диагнозата на болестта:
жив съм.
по загубените пътища крещя.
в мен крещи недороден света.
/Веселин Ханчев/
P.S. Искам пръстен с опал!!!
No comments:
Post a Comment