Before Sunrise/ Sunset

Деца ––> НЕдеца

NO DAMAGE NO FUN

 

*But sometimes lonely hearts - they just get lonelier...

will just turn to dust

Let's get together and talk about the modern age.
how we're all so upset about the disappearing ground.
as we watch it melt....

They'd see all of it, all of me, all of it.
All the good that won't come out of me
and all the stupid lies I hide behind.

Почувствах се отново жива и човек.

От известно време насам страдах от някаква странна липса на вдъхновение. Чувствах се отегчена от живота. И преди бях попадала в подобни ситуации, но тези ми периоди по-скоро бяха предизвикани от някаква лична нерадост.
Сега, изглежда, бях изпаднала в положение на стрес и напрежение, предизвикани изцяло от черни  мисли за бъдещото - в делови, не интимен план. Притеснявах се страшно за всякакви скучни неща и май бях забравила какво е да се развълнувам за нещо простичко и мое си.
Аз самата неведнъж бях пожелавала по поводи на най-близките си най-вече да чувстват много. От всичко. Да не забравят да оцветяват живота си с най-различни емоции.
А ето че аз, човекът, от когото най-малко бих го очаквала, бях спряла да мечтая, да си спомням с усмивка за миналото, нямах тръпка за нищо в настоящето.
Да си призная - направо се разочаровах от себе си!

Другата крайност също не беше вариант. Мисля, че почти на всеки се е случвало да концентрира вниманието си изцяло върху любимия мъж или жена (или нещо друго, което е - да речем - по-абстрактно) и да се разсее от задълженията си.

*Но хайде да не се превръщаме в безчувствени същества - кариеристи, за Бога!

След поредния тежък ден се опитвах да си почина - тъпо взирайки се в телевизора, избягвайки по този начин мисли от всякакъв род (нарочно или не - не знам).
Не щеш ли пуснаха някаква реклама на минерална вода. Гледала я бях и преди, но не й бях обръщала внимание. Съдържаше силно гримирана жена (мисля, че беше булка), която плачеше. От радост.
Това беше сякаш най-красивото и въздействащо нещо, което бях виждала. Върна ме към моята така типична действителност. Почувствах се отново жива и човек.

 

П.П.
А може би жената не е плачела от радост. Може би на мен ми се плачеше и затова така дълбоко ме докосна. Сякаш тя ме отмени в това.
*Защото е трудно да заплачеш като не знаеш за какво дори. Когато си изплакал вече всичките сълзи.

Criminal

Heaven help me for the way I am
Save me from these evil deeds before I get them done

I know tomorrow brings the consequence at hand
But I keep living this day like the next will never come

Детайлите

Детайлите ни определят като личности и в привидно лишените от смисъл ежедневности

 - между две всмуквания дим и две глътки се крие много повече индивидуалност, отколкото в позата, показността или привидното “голямо”.