Can we pretend...

that airplanes in the night sky are like shooting stars?
I could really use a wish right now.

Wind of change

Let your balalaika sing

what my guitar wants to say

Pay my lip service

Keep it eloquent...
Optimistic
but never quite elegant

Че любов не се възстановява

И какво като не мога да говоря?
И какво като не съм от приказливите?

Не се ли влюби заради това, кажи?!

За това, че като всичките не съм...

Пък ти защо не се научи

в очите да ме гледаш,

тях да слушаш, да четеш...

щеше да ме разбереш!

Очи зелени лесно лъжат, знам.

Май и ти това разбра.

Но лъжат само който заслужава...

че любов не се възстановява!

Ей така!

Обичам пролетта, когато всичко ражда се отново

Посрещам лятото на плажа, чакам падащи звезди

После питам есента как да подредя света

Но се чувствам толкоз мъничка и слаба

Изведнъж светът е бял, слагам шарения шал

Хващам диска и си пея сама...

И хоп – идваш ти!

И вървя с усмивка, все напред вървя

Щом почувствам самота, знам на кой да позвъня

Да се скитам из парка чак до мрак...

Аз съм боса, ти с кола си

Всички търсим любовта си

Често търсим с разум, не с душа

А животът е красив, sometimes див, но не лъжлив

Hey babe, аз вярвам, че всичко ще бъде

Просто наред!

Ей-хо в парка съм, чакам те, ела навън

Ей-хо аз и ти, бира, танци до зори

Илюзия

Художнико, така и не успя
да нарисуваш светлото ми рамо.
Сега съм у дома. Спокойно спя.
А ти си бил със сянката ми само.
Със нея си говорил цяла нощ.
И с нея си се любил - не със мене.
Художнико, ти никак не си лош,
ала картината ти е студена.
А сянката навярно ще мълчи.
И сигурно ще й хареса много.
Ако това са моите очи -
забравил си да нарисуваш огън.
Забравил си да нарисуваш ден.
Да, аз разбирам - сянката не свети.
Ала защо я припознаваш в мен.
Приличаш ми на всичките поети,
които ме измислят в някой стих.
И запомни, преди да кажа сбогом -
на теб и на поетите простих.
На сянката, художнико, не мога! 


Камелия Кондова

I don't suffer from stress. I'm a giver.