Truly Madly Deeply: July 2012

Tuesday, 31 July 2012

Време бе ми ти да ме научиш

Научи ме...
Покажи ми как
в миналото си да не живея.
Припомни ми
как умеех да се смея.
Защото само твоите очи
очи със огън
жадувам силно всеки ден.
Защото твоята усмивка светла
всичко е за мен.

Понеже съм глупачка пълна
и рая пуснах аз да си върви.
Понеже съм слепец,
слепец с очи...
но време бе ми
време бе ми ти да ме научиш.

Рев, братче, рев

Спри се, жено.
Тази песен трябва да я забранят.

Защото идва време, в което всеки миг ще бъде чуден

Една ранна сутрин, вдигайки тъмния мистериозен воал на нощта от възглавницата му - планинския връх, слънцето се издигна и видя долината, покрита със сезона на любовта... и от корените на спомените покълнаха безбройните цветове на мигове от миналото.. Неизказаното и нечуто силно желание, полу-заспало, полу-събудено поглеждаше сънено на живота като дали посоката на течението не се е променила. Същата си е. Да, това е същия живот с обкръжаващите го любов и желания, срещи и раздели и чувството, че времето тече като река, която тайно нашепва, че долината е покрита със сезона на любовта... и от корените на спомените покълват безбройните цветове на мигове от миналото..

Sunday, 29 July 2012

Само трябва да му обясня

че е влюбен в мен.
3.

Saturday, 21 July 2012

You know you're gonna have to face it

You see the signs, but you can't read
You're runnin' at a different speed
You heart beats in double time
Another kiss and you'll be mine

you like to think that you're immune to the stuff...

Friday, 13 July 2012

Отдалечавам се

Отдалечавам се все повече от това, което искам. От това, заради което тръгнах по този път. Да, все още не съм успяла да се променя дотолкова, все още съм онази смотано добродушна личност, забравила вече за мечтите си...