... хладни слънца и луни с очила ...

Но все пак да вървим!Има смисъл все пак 
да вървим все така след червения знак! 

Да вървим все така дълги нощи и дни 
покрай много слънца,покрай много луни, 
за да можем да кажем в най-последния ден: 

аз бях винаги с теб 
и ти винаги с мен. 


Н.Й.

Splendour in the grass

Going where the hills are green

and the cars are few and far

days are full of splendour

and at night you can see the stars

Life's been moving oh so fast

I think we should take it slow

rest our heads upon the grass

and listen to it grow

Inside all of us is a wild thing

An art and a fortunate accident

“Love is a temporary madness, it erupts like volcanoes and then subsides. And when it subsides, you have to make a decision. You have to work out whether your roots have so entwined together that it is inconceivable that you should ever part. Because this is what love is. Love is not breathlessness, it is not excitement, it is not the promulgation of promises of eternal passion, it is not the desire to mate every second minute of the day, it is not lying awake at night imagining that he is kissing every cranny of your body. No, don’t blush, I am telling you some truths. That is just being “in love”, which any fool can do. Love itself is what is left over when being in love has burned away, and this is both an art and a fortunate accident.” 
 Louis de Bernières

Art never comes from happiness

Ти не се превръщай в моя муза
Ти недей, защото те са все проклети...

*** И въпреки всичко съм толкова щастлива... Въпреки всичко продължавам да вярвам в себе си, в бъдещето, в доброто и в хората... Защото понякога си струва да повярваш!

Good intent

The air turns sombre

and the night took heed...

took you on a waltz of hipocrisy

Now you're just somebody that I used to know

Now and then I think of all the times you screwed me over
But had me believing it was always something that I'd done
But I don't wanna live that way
Reading into every word you say

Ain't no love in the heart of the city

Така съм създадена

Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.

- Станка Пенчева

Love poem

You can be the boss

You can be the boss, daddy

You can be the boss

Bad to the bone, sick as a dog

You know that I like, like you a lot

Don’t let it stop…

You taste like the fourth of July
Malt liquor on your breath, my, my

The dog days are over

Run fast for your mother run fast for your father

Run for your children and your sisters and brothers

Leave all your love and your loving behind you

Can’t carry it with you if you want to survive

Can we pretend...

that airplanes in the night sky are like shooting stars?
I could really use a wish right now.

Wind of change

Let your balalaika sing

what my guitar wants to say

Pay my lip service

Keep it eloquent...
Optimistic
but never quite elegant

Че любов не се възстановява

И какво като не мога да говоря?
И какво като не съм от приказливите?

Не се ли влюби заради това, кажи?!

За това, че като всичките не съм...

Пък ти защо не се научи

в очите да ме гледаш,

тях да слушаш, да четеш...

щеше да ме разбереш!

Очи зелени лесно лъжат, знам.

Май и ти това разбра.

Но лъжат само който заслужава...

че любов не се възстановява!